Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 9

Кърсти се изчерви леко. Беше завеяна, но не и глупава.

— Разбирам — каза тя. — Сигурна ли си? Не може ли… искам да кажа, сигурно ще мога да направя по чаша кафе.

— Кафе? — произнесе Джулия. Мисълта за това я накара да осъзнае колко беше пресъхнало гърлото й. — Да — съгласи се тя. — Никак не е лоша идеята ти.

Правенето на кафе не мина без някои дребни неприятности. Нищо, с което се залавяше Кърсти, не ставаше съвсем просто. Тя стоеше в кухнята, кипваше вода в съд, търсенето на който й отне четвърт час, и си мислеше, че може би не трябваше да идва. Джулия винаги я гледаше толкова странно, сякаш й се сърдеше, че не е била задушена при раждането си. Няма значение. Рори я помоли да дойде, не беше ли така? Това й стигаше за покана. Тя нямаше да пропусне шанса да зърне усмивката му напук на сто Джулии.

Фургонът пристигна след двайсет и пет минути, време, през което жените два пъти подхващаха и два пъти прекъсваха замиращия разговор. Те нямаха нищо общо: ласкавата Джулия, хубавицата, вечната победителка в борбата за погледи и целувки, и Кърсти, момичето с вяло ръкостискане, чиито очи бяха толкова светли, колкото на Джулия след плач. Тя много отдавна реши, че животът не е никак честен. Но защо след като прие горчивата истина обстоятелствата настойчиво я тласкаха да си завира лицето в тях?

Кърсти тайничко поглеждаше към Джулия и все й се струваше, че една жена не може да бъде грозна. Всяко нейно движение — кичур коса, отметнат с опакото на ръката, избърсване на праха от любимата чаша — всичко това преливаше от непринудена грация. Като я гледаше, тя разбираше кучешкото обожание на Рори, и като го разбираше, отново изпадаше в отчаяние.

Най-сетне той се появи, прегърбен и потен. Следобедното слънце прежуряше жестоко. Той й се ухили, разкривайки нащърбената линия на предните си зъби, която тя отначало намираше за толкова неотразима.

— Радвам се, че успя да дойдеш — рече той.

— Щастлива съм да ви помогна — отвърна тя, ала той вече гледаше встрани, към Джулия.

— Как вървят нещата?

— Ще се побъркам — каза му тя.

— Е, сега можеш да си починеш от работа — рече той. — С тоя курс докарахме леглото. — Той й намигна заговорнически, но тя не отговори на закачката му.

— Да ви помогна при разтоварването, а? — предложи Кърсти.

— Лютън и Ш. Б. си знаят работата.

— О!

— А пък аз давам ръка и крак за чаша чай.

— Не намерихме чай — каза му Джулия.

— Е, тогава кафе.

— Добре — рече Кърсти. — А за другите двама?

— За една чаша са готови човек да убият.

Кърсти се върна в кухнята, напълни малкия съд почти до чертата и го сложи на печката. Чу как от коридора Рори командва следващото разтоварване.

Беше леглото, сватбеното легло. Макар че полагаше страхотни усилия да изхвърли от съзнанието си картината, в която той прегръщаше Джулия, тя не успя. И както се взираше във водата, която начена да къкри, да се изпарява и най-подир кипна, същите болезнени видения от тяхната наслада се връщаха отново и отново.

3.

Докато далеч от нея тримата мъже свалях багажа от четвъртия, последен курс за деня, Джулия загуби интерес към разопаковането. Истинско бедствие, рече си тя; всичко беше пакетирано и напъхано в сандъци от чай без всякакъв ред. Трябваше да изравя съвсем ненужни неща, за да стигне до най-необходимото.