Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 11

Вместо да се разплаче, Джулия каза „Върви по дяволите“ и натисна дръжката. Тя се завъртя леко (защо ли пък не, но все пак усети облекчение) и вратата се отвори. От хола под нея плисна топла жълта светлина.

Тя затвори вратата зад себе си и със странно удовлетворение, същността на което не можеше и никога не би могла да проумее, завъртя ключа в ключалката.

И щом го направи, камбаната замлъкна.

4.

— Но това е най-голямата стая…

— Не ми харесва, Рори. Влажна е. Можем да използуваме задната стая.

— Ако можем да проврем проклето легло през вратата.

— Разбира се, че можем. Знаеш, че можем.

— Струва ми се, че губим една хубава стая — възрази той, като знаеше много добре, че това е вече fait accompli.

— Мама знае най-добре — каза тя и му се усмихна с очи, чийто блясък нямаше нищо общо с майчиния.

ТРИ

1.

Сезоните копнеят един за друг както мъжете за жените, за да се освободят от излишъка.

Ако се забави със седмица повече от отреденото, пролетта започва да жадува лятото да спре дните на вечната надежда. Лятото, на свой ред, започва да се поти за нещо, което да охлади жегата му, а и най-меката есен в края на краищата ще се умори от своето благородство и ще затъгува за скорошни студени мъгли, които да убият плодородието й.

Даже зимата — най-суровият, най-неумолимият сезон — след изнизването на февруари мечтае за пламъка, който на мига ще я отнесе. С времето всяко нещо се уморява и започва да търси някаква противоположност, за да се отърве от себе си.

И тъй, август даде път на септември и това си имаше своите лоши страни.

2.

С малко труд къщата на Лодовико Стрийт придоби по-гостоприемен вид. Дойдоха да я посетят даже съседите. След като си съставиха мнение за двойката, те казаха свободно колко са щастливи да видят, че домът на номер петдесет и пет е населен отново. Само един от тях спомена нещо за Франк, спомняйки си мимоходом за странния тип, който миналото лято живя в къщата няколко седмици. Когато Рори разкри, че това е неговият брат, настъпи леко объркване, но то се разсея много скоро с помощта на Джулия, чието очарование не знаеше граници.

Рори рядко споменаваше за Франк през годините на брака си с Джулия, макар че разликата във възрастта между него и брат му беше само единадесет месеца и като деца те бяха неразделни. Джулия научи това случайно, от пиянски спомени, месец-два преди сватбата, когато Рори й разказа надълго и нашироко за Франк. Беше меланхолично излияние. Пътищата на братята се разделиха значително след юношеството и Рори съжаляваше за това. Съжаляваше още повече за мъката, която безпътния живот на Франк причини на техните родители. Когато Франк се появяваше от дъжд на вятър, в която и точка на земното кълбо да прахосваше времето си, той носеше само скръб. Неговите приказки за приключения сред престъпните слоеве, неговите дрънканици за дребни кражби — всичко ужасяваше родителите им. Но имаше и нещо по-лошо, поне така каза Рори. В най-шантавите си моменти Франк говореше за живот, прекаран в изстъпление, имаше стръв за битие, отхвърлящо всякакви морални норми.