Читать «Прикован към ада» онлайн

Клайв Баркър

Прикован към ада

— Знаете за какво мечтая — каза Франк. — Можете ли да ми доставите удоволствието?

Лицето на нещото се оживи, устните му се дръпнаха назад в една усмивка на песоглавец.

— Не така, както го разбираш — отвърна то.

Франк се накани да го прекъсне, ала създанието вдигна предупредително ръка.

— Има някои условия за нервните рецептори — рече то, — при които твоето въображение, колкото и да е разпалено, няма надежда да предизвика наслада.

— …така ли?

— Да. Тогава най-скъпоценния разврат е детска играчка в сравнение с изживяванията, който предлагаме. Ще участваш ли в тях?

Франк погледна белезите и куките. Езикът му отново натежа.

— Ще участваш ли?

Вън, някъде съвсем наблизо, светът скоро щеше да се събуди. Той беше виждал неговото събуждане от прозореца на същата тази стая ден след ден, като се втурваше в нов кръг от безплодно дирене; той знаеше, че вън няма нищо, което да го трогне. Няма топлина, има само пот. Няма страст, съществува само внезапен нагон и също така внезапно безразличие. Той беше обърнал гръб на тази неудовлетвореност. Ако след като стори това трябваше да проумее знаците, които му донесоха тези създания, и това представляваше цената на неговата амбиция, той беше готов да я плати.

— Покажете ми ги.

ЕДНО

Така се впрегна Франк да разкрие тайната на главоблъсканицата в кутията на Льомаршан, че даже не чу кога удари голямата камбана. Устройството беше създадено от майстор-занаятчия с една голяма тънкост: макар да му казаха, че кутията крие чудеса, в нея просто не се виждаше вход, на никоя от шестте черни лакирани страни нямаше указание за разположението на точките, с натискане на които една от частите на главоблъсканицата се отделяше от останалите.

Франк беше виждал такива залъгалки най-вече в Хон Конг, плод на китайския вкус към метафизични загадки от твърдо дърво, но към умението и техническия гений на китайците французинът беше добавил извратена, чисто своя логика. Ако имаше ключ към главоблъсканицата, Франк не можа да го намери. Едва след няколко часа на проби, поставил един до друг палците, средните и малките пръсти, той успя да откъсне плода: чу се едва доловимо щракване и след това — победа! — един сегмент от кутията се отдели от останалите.

Последваха две открития.

Първо, вътрешните повърхнини бяха полирани до блясък. Образът на Франк, изкривен и накъсан, се плъзна по лакираната повърхност. Второ, Льомаршан, който в своето време майстореше пойни птички, беше измайсторил кутията така, че при отварянето й се включваше музикален механизъм, който започваше да свири късо рондо с възвишена баналност.

Окуражен от успеха, Франк трескаво продължи да опипва кутията, бързо откриваше ново подреждане на издълбани прорези и смазани оси, които на свой ред разкриваха следващите части от лабиринта. С всяко решение, с всяко полузавъртане или изваждане се включваше следващия музикален фрагмент; мелодията стигаше до контрапункта и продължаваше, докато мотивът се изгубеше във винетките.

В един момент от усилията му камбаната започна да издава непрекъснато дрънчене. Той не го чу, поне съзнателно. Ала когато главоблъсканицата беше почти разгадана и лъскавите стени на кутията се отделиха, той усети, че при ударите на камбаната стомахът му заклокочи тъй силно, сякаш тя е звъняла през половината от живота му.