Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 6

Ушите му бяха не по-малко чувствителни. Главата му се изпълваше със стотици оглушителни шумове, някои от които се зараждаха в него. Въздухът, който се блъскаше в тъпанчетата му, беше тайфун, газовете в червата му носеха буря. Ала имаше и други звуци — безброй звуци — които го нападаха от някакво място извън него. Нечии гласовете се надигаха сред гняв, прошепнати признания в любов, ръмжене и сумтене, сълзи, откъслеци от песни.

Не чуваше ли той сега света — утринната неразбория в хиляди къщи? Нямаше никаква възможност да слуша; какафонията отнемаше и най-малката възможност за анализ на ума му.

Ала имаше и нещо по-лошо. Очите! О, боже небесни, той никога не бе си представял, че те могат да му причинят толкова мъка; на него, който си мислеше, че нищо на тази земя не може да го трогне. Сега той се въртеше. И навсякъде — поглед!

Гладката мазилка на тавана представляваше внушителна география на мазките с четка. Гънките на изгладената му риза бяха непоносимо произведение от нишки. На ъгъла видя как червей пълзи по главата на едно мъртво гълъбче, което примигна с очи към него, щом забелязва, че го гледа. Стига! Стига!

Ужасен от гледката, той затвори очи. Но вътре в него имаше повече, отколкото вън; спомени, които го запратиха на границата на безчувствеността. Той сучеше мляко от майка си и се препълваше; усещаше ръцете на своя близнак, обвити около него (борба ли беше или братска прегръдка? И в двата случая той се задъхваше). И още, много повече. Кратък живот на чувствата, всичките записани със съвършена ръка в кората на мозъка му, съсипващи го с тяхната настойчивост да си ги спомни.

Той усети, че е на границата да избухне. Сигурно светът извън главата му — стаята, всички птици зад вратата — всичко това, въпреки неговата крещяща прекаленост, не можеше да бъде така съкрушително, колкото собствените му спомени. Нещо повече, помисли си той и се опита да отвори очи. Но те не можеха да се отлепят. Сълзи, гной или игла с конец ги бяха запечатали.

Спомни си лицата на ценобитите: куките, веригите. Не са ли приложили подобна хирургия и върху него, не са ли го затворили зад очите му с парада на неговата история?

От уплаха за здравето си той захвана да ги вика, макар да не беше съвсем сигурен, че те са наблизо и ще го чуят.

— Защо? — попита той. — Защо постъпихте така с мен?

Ехото на думите му гърмеше в ушите му, но той едва ли му обръщаше внимание. По-смислените впечатления изплуваха от миналото, за да го терзаят. Детството още се точеше по езика му (мляко и безсилие), ала сега към тях се примесваха и чувствата на зрял човек. Той беше пораснал! Имаше мустаци, беше силен, с тежки ръце, голямо нещо.

Младежките удоволствия имаха зова за нещо ново, ала годините пълзяха, лекото чувство загуби своята сила, за това трябваше все по-солидна практика. И те дойдоха отново, прекалено язвителни, за да бъдат грозни в мрака на задната част на главата му.

Усети непознат вкус върху езика си: горчив, сладък, кисел, солен; миришеше на подправки, изпражнения и косата на майка му; видя градове и небеса; видя бързина, видя дълбини; разчупи хляб с хора, сега вече покойници, опари го жарката им слюнка по бузите му.