Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 49

Джулия изпищя зад нея.

И изведнъж камбаните престанаха да бият в главата на Кърсти. Те вече звъняха в къщата, по целия свят.

Светлините в коридора припламнаха ослепително ярко, сетне претоварените им жички изгоряха. За кратко време настъпи пълен мрак, в който тя чуваше скимтене, излизащо може би от нейната уста. После започна нещо, в което от стените и пода пръснаха фойерверки. Коридорът затанцува. В един момент заприлича на кланица (стените се обагриха в алено); в следващия миг — на будоар (пепеляво синьо и патешко жълто); миг по-късно — на тунел за призрачен влак (бясна скорост и внезапен пламък).

При лумналата светлина тя видя как Франк се приближава към нея с обезобразеното лице на Рори, увиснало на челюстта. Тя избегна протегнатата му ръка и се вмъкна в предната стая. Примката на шията й се поотпусна, тя усети веднага: ценобитите очевидно бяха разбрали грешката на техните методи. Скоро те сигурно ще се намесят и ще сложат край на този фарс с объркани самоличности. Тя няма да чака да види как призовават Франк, така, както си го беше намислила; стигаше й и това. Просто щеше да се измъкне от къщата през задната врата и да им го остави.

Нейният оптимизъм не трая дълго. От фойерверките в коридора някаква светлина блесна пред нея в трапезарията и се видя, че стаята е омагьосана. Нещо летеше над пода като пепел пред вятъра и във въздуха подскачаха вериги. Тя можеше да е невинна, ала силите, отприщени тук, не се интересуваха от такива подробност; имаше чувството, че ако направи една крачка, ще предизвика жестокости.

Нейното колебание я тласна назад, където Франк можеше да я хване, ала когато той посегна, светлините в коридора премигнаха и тя се измъкна от лапите му под прикритието на тъмнината. Почивката беше съвсем кратка. Нови светлини лумнаха в хола и той пак тръгна към нея, като й отряза пътя към външната врата.

Защо те не го спряха, за бога? Не ги ли доведе тук, както им обеща, не смъкна ли маската му?

Франк разгърна сакото си. На колана му беше затъкнат окървавен нож, без съмнение с подвижно острие. Той го извади и го насочи към Кърсти.

— Отсега нататък — каза той, като продължаваше да я дебне, — аз съм Рори. — Тя нямаше друг избор, освен да отстъпва пред него, вратата (бягството и здравия разум) се отдалечаваше с всяка крачка. — Разбра ли ме? Сега аз съм Рори. И никой никога няма да го знае по-добре.

Петата й се удари в най-долното стъпало и неочаквано към нея се протегнаха други две ръце, които я докопаха над перилата и сграбчиха кичури от косата й. Тя изви глава и погледна нагоре. Беше Джулия, разбира се, със застинало лице, лишено от всякакви чувства.Тя дръпна главата на Кърсти назад и откри гърлото й, когато ножът на Франк блесна към него.