Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 50

В последния миг Кърсти посегна над главата си и хвана ръката на Джулия, после я дръпна от мястото й на третото или четвъртото стъпало. Загубила равновесие, Джулия изтърва жертвата, нададе вик и падна между Кърсти и замахналия Франк. Острието наближаваше и не можеше да спре; то се заби в Джулия отстрани до самата дръжка. Тя изрева и се затъркаля из коридора с ножа, забучен в нея.

Франк едва ли я забеляза. Очите му отново се впиха в Кърсти и блеснаха с потресаваща жажда. Нямаше къде да върви, освен нагоре. Фойерверките още избухваха, камбаните продължаваха да бият, а тя захвана да изкачва стълбите.

Нейният мъчител не се хвърли да я преследва веднага, тя забеляза това. Викът за помощ го отвлече за малко към мястото, където лежеше Джулия — по средата на пътя между стълбите и външната врата. Той извади ножа от тялото й. Тя изкрещя от болка и сякаш за да й помогне, той клекна до нея. Тя вдигна ръка към него в очакване на нежност. В отговор той пъхна ръка под главата й и я привлече към себе си. Когато лицата им се приближиха на няколко сантиметра едно от друго, Джулия разбра, че намеренията на Франк не са от най-благородните. Тя отвори уста да изкрещи, но той затвори устните й със своите и започна да смуче. Тя риташе и махаше във въздуха. Усилията й отидоха на вятъра.

При вида на тая гадост Кърсти извърна очи и запълзя към края на стълбите.

Вторият етаж не предлагаше никакво истинско скривалище, разбира се, нито път откриваше път за бягство, освен възможността да се хвърли от някой прозорец. Ала като видя жестоката утеха, която Франк предложи на своята любовница, скачането й се видя далеч по-доброто решение. При падането можеше да счупи част от тялото си, но това щеше да лиши чудовището от по-нататъшно подхранване.

Фойерверките изсъскаха и спряха, поне така изглеждаше; площадката тънеше в опушен мрак. Кърсти по-скоро се препъваше, отколкото вървеше по нея, като плъзгаше пръсти по стената.

Долу тя чу отново стъпките на Франк. Той беше свършил с Джулия.

Сега думите му звучаха така, сякаш тръгва нагоре по стълбите. Произнасяше все същата кръвосмешителна покана:

— Ела при тате.

Стори й се, че ценобитите виждат голямата веселба, която се вихреше, и няма да се намесят, докато не остане само един играч: Франк. Тя беше залог за тяхното удоволствие.

— Копелета! — простена Кърсти с надеждата да я чуят.

Тя стигна до края на площадката. Пред нея се намираше стаята с вехториите. Имаше ли в нея достатъчно голям прозорец, през който да се провре? Ако е така, тя щеше да скочи и да ги прокълне — да ги прокълне всичките. И бога, и дявола, и другите между тях, ще ги прокълне с единствената надежда, че бетонът бързо ще й види сметката.

Франк отново я викаше, вече почти в края на стълбите. Тя завъртя ключа в ключалката, отвори вратата на килера и хлътна вътре.

Да, тук имаше прозорец. Той беше без завеса и лунната светлина, падаща през него на необикновено красиви петна, осветяваше хаоса от мебели и сандъци. Тя мина през бъркотията към прозореца. Той беше заклинен с отвор от пет-шест сантиметра за проветряване на стаята. Тя пъхна пръсти под рамката и се опита да го отвори достатъчно, за да се промуши, ала черчевето беше толкова раздуто, че ръцете й нямаха достатъчно сили за това.