Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 51

Тя бързо потърси нещо като лост, а част от ума й хладнокръвно броеше крачките, които нейният преследвач трябваше да измине до края на площадката. По-малко от двайсет, реши тя, докато сваляше чаршафа от един сандък за чай, само за да открие как един мъртвец я гледа от там с див поглед. Беше разкъсан на десетина места, с раздробени и сгънати ръце, с крака, свити към челюстта. Когато вече се канеше да изпищи, тя чу гласа на Франк до вратата:

— Къде си? — питаше той.

Тя затули с ръка устата си, за да спре вика на погнуса от станалото. След като го стори, дръжката на вратата се завъртя. Тя се сниши зад едно съборено канапе, сподавила вика си.

Вратата се отвори. Тя чу дишането на Франк, то беше малко затруднено, чу тропота на дебелите му подметки по дъските. После долови звука на затваряща се врата. Бравата щракна отново. Тишина.

Тя изчака докато преброи до тринайсет, сетне изскочи от укритието си, като донякъде очакваше, че той е още в стаята и дебне да й счупи врата. Не, той беше излязъл.

От сдържане на дишането викът нарастваше и сега я налегна нещо много досадно: хълцане. Новата неприятност, толкова неочаквана, че не успя да я подтисне, звучеше като трясък на пистолет. Ала вече нямаше обратен път през площадката. Франк изглежда беше достатъчно далеч, за да я чуе. Когато мина край ковчега от сандъци за чай и се върна към прозореца, изненада я второ хълцане. Тя тихо притисна корема си, ала всичко беше напразно. Последва трето и четвърто хълцане, докато се опитваше още веднъж да отвори прозореца. И това беше безплодно усилие; прозорецът нямаше и намерение да отстъпи.

Помисли набързо дали да не счупи стъклото и да извика за помощ, ала веднага отхвърли идеята. Франк ще й изсмуче очите преди още съседите да се стреснат от сън. Вместо това тя се върна по дирите си до вратата и я отвори с трясък. Нямаше и помен от Франк, доколкото очите й можеха да проникнат в сянката. Тя внимателно отвори малко по-широко вратата и излезе на площадката.

Тъмата беше като на живо същество, задушаваше я с гадни целувки. Тя направи три крачки без никаква опасност, после направи и четвъртата. На петата, нейното щастливо число, тялото й стори нещо самоубийствено. Тя хлъцна, а ръката й закъсня да прикрие устата, преди да се чуе звука.

Този път хълцането нямаше да мине нечуто.

— А, ето те — рече сянката и Франк се измъкна от спалнята да й отреже пътя. От яденето беше станал по-широк — изглеждаше широк колкото площадката — и вонеше на месо.

Нямаше какво да губи. Тя изкрещя мръсен убиец, когато той пристъпи към нея. Той се отнесе безстрастно към ужаса й. Когато останаха няколко сантиметра между нейното тяло и ножа му, тя се хвърли встрани и видя, че с петата крачка е стигнала до стаята на Франк. Тя мина с препъване през отворената врата. Той я подгони светкавично, преливащ от наслада.

В тази стая имаше прозорец, тя знаеше; самата тя го счупи едва преди няколко часа. Ала тъмнината беше толкова дълбока, че тя се движеше като сляпа, нямаше и проблясък на лунен лъч, който да помогне на зрението й. Франк също беше объркан, така изглеждаше. Той я извика сред обвилата го черна смола; съскането на ножа във въздуха се сля с вика му в момента, когато той разсече въздуха: насам-натам, насам-натам. Тя заотстъпва пред свистенето, кракът й се спъна в омотаното в превръзки месиво на пода. В следващия миг тя политна, ала не се просна тежко на дъските, а върху една мръсна маса — тялото на Рори. От гърлото й се изтръгна вик на ужас.