Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 41

Кърсти знаеше и това, че няма да издържи. Затова когато защитата й се провали и Франк поиска от нея първата гадост, която му дойде на ум, тя щеше да нададе такъв вик, че да се разпадне.

Тук нейният разсъдък беше заложен на карта; тя нямаше друг избор, освен да се бие, и то бързо.

Преди Франк да поднови още по-енергично ласките си, ръцете й се метнаха към лицето му, пръстите й се забиха в очните му ями и устата. Плътта под превръзките приличаше на желе; тя изби навън на зърна и едновременно с това я облъхна влажна топлина.

Звярът изкрещя и ръката му поотслаби стискането. В най-подходящия момент тя се хвърли да се измъкне от него и инерцията я запрати към стената със жестока сила, достатъчна да я смаже.

Франк отново изрева. Тя не си губеше времето да се наслаждава на неговата болка, а се плъзна покрай стената към вратата без каквато и да е вяра, че нейните крака са достатъчно силни да я изведат на свободно пространство. Докато се промъкваше, кракът й попадна на отворен буркан от консервиран джинджифил, който се търкаляше из стаята, разливайки и сиропа, и джинджифила.

Франк се обърна към нея да види дали е драснала навън, а превръзките на лицето му висяха като алени примки. На няколко места се виждаше оголена кост. Дори сега той сложи ръце на раните си и изрева от ужас, когато разбра размерите на своето осакатяване. Ослепи ли го? Не беше сигурна. Даже и да беше сляп, трябваше му малко време да я открие в тази малка стая, а когато се развихри, яростта му щеше да е безгранична. Трябваше да стигне вратата преди той да се ориентира.

Напразна надежда! Не мина и миг, тя не успя да направи и крачка, преди той да махне ръце от лицето си и да огледа стаята. Видя я, нямаше никакво съмнение в това. Част от секундата по-късно той крачеше към нея с подновена жестокост.

В краката й лежаха куп домашни вещи. Най-тежката сред тях беше плоска кутия. Тя се наведи и я грабна. Когато се изправи, той вече връхлиташе. Тя нададе предизвикателен вик и го прасна с кутията по главата. Животното залитна назад и тя се хвърли към вратата, ала преди да стигне до нея, сянката я обви още веднъж и тя се метна назад в стаята. Това стана с бясна бързина.

Този път той нямаше намерение за нещо друго, освен да я убие. Всеки негов замах беше предназначен да убива; това, че не я убиваха ударите му, не беше доказателство за нейната бързина, а за неточността на неговата ярост. Въпреки това всеки трети удар я достигаше. Дълбоки рани зейнаха на лицето и в горната част на гърдите й. Нищо повече не можеше да направи, за да предотврати припадъка.

Докато кръвта й течеше под непрекъснатите му нападения, тя пак си спомни за оръжието, което намери. Тя го вдигна да нанесе нов удар, ала щом очите на Франк се спряха върху кутията, нападенията му секнаха изведнъж.

Настана задъхана почивка, в която Кърсти се питаше дали не е по-лесно да умре, отколкото да продължи борбата. Сетне Франк протегна ръка към нея, отпусна юмруци и каза:

— Дай ми я.

Той искаше нейната защита, така изглеждаше. Ала тя нямаше намерение да се освободи от единственото си оръжие.