Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 38

Вторият вик, който чу Кърсти, секна рязко, ала тя долови силна уплаха в крясъка — достатъчна причина да отиде до вратата и да почука.

Едва тогава тя обмисли по-внимателно всичко. Вместо да похлопа, тя слезе тихичко край стената на къщата, като на всяко стъпало я глождеше съмнение дали е разумно това, и едновременно с това дълбоко убедена, че фронталната атака няма да й донесе успех. Вратата, през която се влизаше в задната градина, нямаше резе. Тя се вмъкна през нея, наострила уши за всеки звук, особено за шума от собствените си стъпки. От къщата — нищо. Нищо, подобно на стонове.

Като остави портата отворена за внезапно бягство, тя побърза към задната врата. Тя не беше заключена. Този път съмнението я накара да забави крачка. Може би трябваше да изтича и да извика Рори, да го доведе веднага в къщата? Но дотогава всичко, което трябваше да стане вътре, щеше да свърши и тя знаеше добре, че ако Джулия не бъде хваната на местопрестъплението, ще се измъкне от всяко обвинение. Не, това беше единственият начин. Тя влезе вътре.

Къщата беше съвсем тиха. Не се чуваха даже стъпки да разбере къде са актьорите, които бе дошла да види. Тя тръгна към вратата на кухнята, а от там — към трапезарията. Стомахът й се сви, гърлото й пресъхна така, че не би могла да преглътне. От трапезарията мина в дневната, след това — в коридора. Все още не се чуваше нищо — нито шепот, нито стон. Джулия и нейният спътник можеха да бъдат само горе, а от това й хрумна, че погрешно е доловила страх във виковете. Може би това, което чу, беше вик на удоволствие. Крясък от оргазъм, а не от ужас, както си помисли. Лесно е да сбърка човек.

Външната врата остана на няколко метра вдясно. Тя все още можеше да се измъкне, да избяга далеч, това я съблазняваше да стори страхливецът в нея, ала желанието да проникне в тайните на къщата надделя и тя отстъпи пред него. Когато заизкачва стълбите, любопитството в нея прерасна в оживление.

Тя се качи горе и тръгна по площадката. В главата й се мярна мисълта, че птичките са отлетели, че докато тя се е провирала през задната врата, те са излезли през предната.

Първата врата вляво беше спалнята; ако Джулия и нейният любовник се чифтосваха някъде, това сигурно ставаше тук. Не. Вратата зееше открехната и тя надникна вътре. Леглото беше застлано.

Чу се покъртителен вик, толкова близък, толкова силен, че сърцето й изгуби нормалния си ритъм.

Тя изтича от спалните и видя как някаква фигура изхвърча от друга стая на площадката. След миг тя позна претенциозния мъж, който дойде с Джулия, и то само по дрехите. Всичко останало беше променено, ужасно променено. Фатална болест го беше налегнала в минутите откакто го видя на прага; от тая болест плътта му се бе съсухрила, оставаше само кожа и кокал.

Щом зърна Кърсти, той се хвърли към нея, търсейки и най-слабата защита, която можеше да му бъде тя. Още след първите няколко крачки някаква фигура изхвърча след него. Това създание също изглеждаше болно, тялото му беше превързано от главата до краката, а превръзките — напоени с кръв и гной. Ала нищо в бързината или свирепостта на последвалото нападение не говореше за болест. То настигна бягащия мъж и го сграбчи за врата. Когато преследвачът стисна плячката в прегръдките си, Кърсти нададе вик.