Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 37

— Да. Ще го направиш. Но аз искам и други неща. Радио най-напред. Искам да зная какво става навън. И храна. Пресен хляб…

— Всичко, каквото ти трябва.

— …и джинджифил. Консервиран, нали разбираш? В сироп.

— Зная.

Извърна се и хвърли кратък поглед към нея, но не я видя. Имаше твърде много хора, с които да се срещне тази нощ.

— Даже не разбрах, че е есен — каза той и се извърна да погледа бурята.

ДЕВЕТ

Първото нещо, което забеляза на другия ден Кърсти след като зави на ъгъла на Лодовико Стрийт, беше, че щорите са махнати от горния преден прозорец. На тяхно място на прозореца бяха залепени вестници.

Тя си намери удобно място зад прикритието на църковния плет, от което можеше да наблюдава къщата и да остане незабелязана. После се настани и започна своето бдение.

То не бе възнаградено веднага. Минаха два часа и нещо, преди да види как Джулия излиза от къщата, друг час и четвърт, преди да се върне, а през това време краката й премръзнаха от студ.

Джулия не се върна сама. Мъжът, с който се прибра, не беше познат на Кърсти, нито пък приличаше на човек от кръга на Джулия. От разстояние той изглеждаше на средна възраст, набит, оплешивяващ. Когато той последва Джулия в къщата, тя хвърли нервен поглед назад, сякаш се страхуваше от воайори.

През следващия четвърт час тя изчака в укритието си, без да знае какво да предприеме. Да остане ли тук, докато мъжът излезе, и да го извика? Или да отиде към къщата и да се опита да се промъкне вътре? Нито една от идеите не й се видя особено привлекателна. Тя реши да не решава. Вместо това ще отиде по-близо до къщата и ще направи това, което й поднесе моментното вдъхновение.

И какво направи? Отговорът беше: много малко. Когато пое по пътеката, краката я засърбяха да се обърне и да се махне от тук. Всъщност тя беше принудена да действа точно когато чу вик отвътре.

Мъжът се казваше Сайкс, Стенли Сайкс. Това не беше всичко, което каза на Джулия по пътя от бара към къщата. Тя научи името на жена му (Моди) и занятието (помощник-педикюрист); вида снимка на децата (Ребека и Етан), подадена й, за да погугука над нея. Мъжът очевидно я предизвикваше с продължаващото ухажване. Тя почти се усмихна и му каза, че е щастлив човек.

Ала още с влизането в къщата нещата тръгнаха наопаки. Насред стълбите приятелят Сайкс изведнъж заяви, че това, което правят, е нередно; че бог ги гледа, той познава техните сърца и ги смята за жадуващи. Тя даде най-доброто от себе си да го успокои, но трудното беше да го отдели от господа. Вместо това той загуби настроение и се развъртя срещу нея. Той можеше да стори и нещо по-лошо в праведния си гняв, ако не беше гласът, който го повика от площадката. Той спря да я налага и пребледня, като че самият бог го призова. После Франк се появи горе на стълбите в цялото си великолепие. Сайкс спря да крещи и се опита да избяга, но Джулия беше по-бърза. Тя го хвана още преди Франк да слезе по няколкото стъпала и да го сграбчи.

До мига, в който чу пукането и хрущенето на костите след като Франк сложи ръка на плячката си, тя все още не съзнаваше колко силен беше станал той напоследък — значително по-силен от истински човек. При допира с Франк Сайкс пак изкрещя. Франк го накара да млъкне, като му отнесе ченето.