Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 35

— Никой не е казал… — започна тя, но той не я слушаше. Когато излезе в коридора, блесна нова светкавица, силна и ярка, а след нея се чу и гръм. А когато тя го последва, друга мълния блесна веднага след първата, придружена от трясък, който може да ти скъса червата. Рори вече беше стигнал средата на стълбите.

— Няма нищо — извика тя след него. Той не отговори и продължи да се катери по стълбите. Тя тръгна след него.

— Недей… — каза му тя в затишието между две гръмотевици. Този път той я чу. Или по-скоро реши да я чуе. Когато тя наближи стълбите, той изчакваше.

— Нещо лошо? — попита той.

Тя прикри треперенето си, като сви рамене.

— Толкова си глупав — отвърна тя.

— Глупав ли съм?

— Това беше бурята.

Лицето му, осветено от коридора под него, внезапно омекна.

— Защо се отнасяш с мен като с лайно? — попита я той.

— Просто си уморен — каза му тя.

— Защо е това? — настоя по детски той. — Какво съм ти направил?

— Всичко е добре — рече тя. — Наистина, Рори. Всичко е в ред. — Същите хипнотични баналности една след друга.

И отново гръм. А освен грохота — и друг шум. Тя проклинаше непредпазливостта на Франк.

Рори се обърна и огледа затъмнената площадка.

— Чу ли това? — попита той.

— Не.

Стъпвайки на несигурните си от пиене крака, той се отдалечи от нея. Тя го видя как изчезва в сянката. Ярка мълния, чиято светлина мина през отворената врата на спалнята, го освети; после отново ги обви мрак. Той вървеше към влажната стая. Към Франк.

— Почакай… — каза тя и се хвърли след него.

Той не спря, направи няколко крачки към вратата. Когато тя го настигна, дланта му вече хващаше дръжката.

Обзета от паника, тя вдигна ръка и докосна бузата му.

— Страхувам се… — каза тя.

Той се обърна и я погледна слисано.

— От какво? — попита я.

Тя прокара ръка по устните му и го остави да почувства ужаса във върха на пръстите й.

— От бурята — каза тя.

В светлината на новата мълния тя видя влага в очите му, дори нещо повече. Налапа ли въдицата или я изплю?

След това той й каза:

— Бедното дете!

Налапа я, обнадежди се тя и с едно движение надолу сложи ръка върху неговата и я отдръпна от вратата. Ако в тоя миг Франк само поемеше въздух, всичко щеше да бъде загубено.

— Бедното дете! — каза той и я прегърна. Равновесието му беше много нестабилно, той тежеше като олово в ръцете й.

— Хайде — каза тя, като го отдръпваше далеч от вратата. Той направи с нея две колебливи крачки и след това загуби равновесие. Тя се отдръпна от него и посегна към стената за опора. Блесна нова светкавица и в нейната светлина тя видя, че очите му са я открили и блестят.

— Обичам те — каза той и тръгна по коридора към мястото, където стоеше тя. Притисна се към нея така силно, че тя не можеше да се съпротивлява. Главата му се наведе към долната част на шията й, като шепнеше нежни думи на кожата й. Започна да я целува. Тя искаше да го отблъсне. Нещо повече, тя искаше да го хване за кьоповата ръка и да му покаже смъртоносното чудовище, до което той така близо заплиташе крака.

Ала Франк не беше готов за тоя сблъсък, още не. Той можеше само да изтърпи ласките на Рори и да се надява, че изтощението ще го повали бързо.