Читать «Прикован към ада» онлайн - страница 12

Не беше ли тонът в разказа на Рори — смес от погнуса и завист — не беше ли той онова, което събуди любопитството на Джулия? Каквато и да беше причината, тя бе завладяна бързо от безпределно любопитство към този луд човек.

После, една-две седмици преди сватбата, черната овца се яви от плът и кръв. Напоследък нещата му вървяха добре. Носеше златни халки на пръстите си, а кожата му беше опъната и загоряла. Почти не се забелязваха външните признаци на чудовището, описано от Рори. Братът Франк беше гладък полиран камък. Тя отстъпи пред чара му само за няколко часа.

Настана странно време. С пълзенето на дните към датата на сватбата тя забеляза, че мисли все по-малко за бъдещия си мъж и все повече за неговия брат. Те не бяха съвсем различни; някои шеговити нотки в гласовете им и тяхното свободно поведение издаваха в тях братята. Ала към качествата на Рори Франк добавяше нещо, което брат му нямаше да притежава никога: едно очарователно безразсъдство.

Може би това, което последва, беше неизбежно; няма значение колко отчаяно се бореше тя със своите инстинкти, това само забавяше отприщването на чувствата, които изпитваха един към друг. Така тя се опитваше да се оправдае пред себе си по-късно. И когато всички самообвинения отлетяха, дойде мигът, за който тя още пазеше в паметта си безценен спомен: тяхната първа и последна среща.

Кърсти беше в дома й, точно така, във връзка със сватбата, когато дойде Франк. Дойде чрез телепатията, която идва със страстта и избледнява без нея, и Джулия знаеше, че днес е денят. Тя заряза Кърсти да съставя менюто или нещо такова и поведе Франк нагоре под предлог да му покаже булчинската си рокля. Точно така си спомняше тя — че той поиска да види роклята — и тя сложи воала, засмя се при мисълта да се облече в бяло, после той застина до рамото й; вдигна булото, а тя се смееше, смееше, сякаш за да изпита силата на неговия порив. Както и да е, веселбата й не го охлади, пък и той не си губеше времето с подробности като прелъстяването. Почти светкавично спокойната обстановка отстъпи място на нещо жестоко. Като изключим мълчаливото й съгласие, чифтосването им криеше във всяко отношение агресивността и мъката на изнасилването.

Разбира се, спомените украсяваха събитията и през четирите години (и още пет месеца) от този следобед, тя често си повтаряше тази сцена. Сега, когато си я спомнеше, обидите ставаха трофей на тяхната страст, а сълзите й — сигурно доказателство за чувствата й към него.

На другия ден той изчезна. Отлетя за Банкок или за Истър Айлънд, някъде, където не беше длъжен да отговаря. Това, че го оплака, не й помогна, нито пък остана незабелязана тъгата й. И макар че това не беше обсъждано открито, тя често се чудеше дали последвалото влошаване на отношенията им с Рори не започна тогава: с мисълта й за Франк, когато се любеше с брат му.

А сега? Сега, въпреки смяната на домашната обстановка и възможността да започнат освежени отново, по-всичко изглеждаше, че събитията плетат заговор да й напомнят за Франк.