Читать «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)» онлайн - страница 160

Дон Хенаро дълго не проговори.

Дон Хуан ме погледна.

— Какво стана после, дон Хенаро? — попитах аз.

— Продължих да вървя — заяви той най-спокойно.

Като че ли беше свършил разказа си и нямаше какво повече да добави.

Попитах защо, като са му предлагали храна, е решил, че са призраци. Не отговори. Опитах пак, като го попитах дали мацатеките имат обичай да отричат, че имат храна, или живо се интересуват от нещата, свързани с храна.

Той каза, че гласовете им и тяхната настойчивост да го примамят, а също и начинът, по който призраците говорят за храна, са отлики и че той знае това, защото съюзникът му помагал. Той наблегна, че сам никога не би забелязал тези особености.