Читать «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)» онлайн

Карлос Кастанеда

Пътуване към Икстлан

Уроците на Дон Хуан

ВЪВЕДЕНИЕ

На 22 май 1971 година, събота, отидох в Сонора, Мексико, за да се срещна с дон Хуан Матус, магьосник от индианското племе яки, с когото се бях запознал през 1961 година. Мислех, че посещението ми този път едва ли ще е по-различно от многобройните ни срещи през десетте години на моето чиракуваие при него. Събитията, които се случиха през този и през следващите дни, обаче бяха от голямо значение за мен. Същия ден моето чиракуване приключи. Оттеглих се не своеволно, а защото бе настъпил краят на обучението ми.

В двете си предишни книги: „Учението на дон Хуан“ и „Една отделна реалност“, вече съм описал този период на учение.

Основното ми твърдение в двете книги е, че възловите точки в изучаването на магьосничеството са всъщност състоянията на необикновена реалност, предизвикани от поемането на психотропни растения.

Дон Хуан беше специалист в използването на три от тях: Datura inoxia, известно с популярното название джимсънова трева; Lophophora Williamsii, познато като пейот; халюциногенната гъба от рода Psylocibe.

Под влияние на тези психотропни растения моето възприемане на света се оказа тъй чудновато и впечатляващо, че бях принуден да призная тези състояния за единствения път да възприема и науча онова, което дон Хуан се опитваше да ми внуши.

Тези мои разбирания се оказаха погрешни.

За да бъдат избегнати всякакви недоразумения относно работата ми с дон Хуан, тук бих искал да поясня следните неща.

До този момент не съм правил никакви опити да въведа дон Хуан в културна среда. Фактът, че той се смята за индианец от племето яки, не означава, че познанията му за магии са известни на индианците яки или че се практикуват от тях.

Всички разговори, които водихме с дон Хуан по време на моите уроци, бяха на испански и единствено поради неговото пълно владеене на езика аз успях да разбера сложните описания на системата му от вярвания.

Придържам се към своята практика да говоря за тази система като за магия, както се придържам и към практиката си да говоря за дон Хуан като за магьосник, защото това бяха категории, които самият той използваше.

Тъй като имах възможност да записвам повечето от онова, което той ми казваше по време на началото на чиракуването, и всичко, което каза в по-късните фази, аз натрупах неимоверно количество записки. За да превърна тези записки в четиво и все пак да съхраня драматичната цялост на уроците на дон Хуан, наложи ми се да ги редактирам, но онова, което съм отстранил, според мен не е съществено за нещата, на които бих искал да обърна внимание.

По отношение на работата ми с дон Хуан аз съм ограничил усилията си преди всичко до моето схващане, че той е индиански магьосник и че аз трябва да споделя неговите познания.

За да изложа аргументите си, трябва най-напред да поясня основното схващане за такова магьосничество, тъй както ми го е представил дон Хуан. Той казваше, че за един индиански магьосник светът на ежедневието не е реален, нито тъй достъпен, за какъвто го мислим. За него действителността или светът, който всички познаваме, е само описание.