Читать «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)» онлайн - страница 161

— Съюзници ли бяха тези призраци, дон Хенаро? — попитах аз.

— Не. Бяха хора.

— Хора? Но нали каза, че са били призраци?

— Казах, че вече не са истински. След моята среща със съюзника нищо вече не беше истинско.

Дълго мълчахме.

— И какъв беше крайният резултат от това приключение, дон Хенаро? — попитах аз.

— Крайният резултат?

— Искам да кажа, кога и как стигна най-накрая до Икстлан?

Двамата тутакси избухнаха в смях.

— Това е за теб, значи, крайният резултат — отбеляза дон Хуан. — Тогава да го кажем така. Пътешествието на Хенаро не е имало краен резултат и никога няма да има краен резултат. Хенаро все още пътува за Икстлан!

Дон Хенаро ми хвърли пронизващ поглед, после обърна глава към далечината, на юг.

— Никога няма да стигна до Икстлан — каза той.

Гласът му беше решителен, но кротък, почти шепот.

— И все пак вътре в себе си… вътре в себе си понякога си мисля, че съм на една стъпка от него. И няма да го стигна. По моя път аз дори не намирам познатите пътни знаци, които едно време знаех. Вече нищо не е същото.

Дон Хуан и дон Хенаро се спогледаха. Имаше нещо много тъжно в този поглед.

— По моя път към Икстлан срещам само призраци — каза той тихо.

Погледнах дон Хуан. Не бях разбрал какво иска да каже дон Хенаро.

— Всяко същество, което Хенаро среща по пътя си за Икстлан, е мимолетно — обясни дон Хуан. — Например ти. Ти си призрак. Твоите чувства и твоето нетърпение са като на всички хора. Затова той казва, че среща само призраци-пътешественици по пътя си за Икстлан.

Изведнъж разбрах, че пътешествието на дон Хенаро е метафора.

— Значи, твоето пътешествие за Икстлан не е истинско — казах аз.

— Истинско е! — възкликна дон Хенаро. — Пътниците не са истински.

Кимна с глава към дон Хуан и каза натъртено:

— Този тук е единственият, който е истински. Светът е истински само когато съм с този тук. Дон Хуан се усмихна.

— Хенаро ти разказа тази история — каза дон Хуан, — защото вчера ти спря света и той мисли, че ти също си видял, но ти си толкова глупав, че сам не си го разбрал. Непрекъснато му казвам, че си загадъчен и че рано или късно ще видиш. Във всеки случай, при втората ти среща с твоя съюзник, ако за теб има втора среща, ще трябва да се пребориш с него и да го укротиш. Ако оцелееш от този сблъсък, а съм сигурен, че ще оцелееш, защото си силен и си живял като воин, ще се озовеш в една непозната земя. Тогава, както е нормално за всички нас, първото, което ще поискаш да направиш, е да се върнеш в Лос Анджелис, Няма начин обаче да се върнеш в Лос Анджелис. Това, което си изпитал там, е загубено завинаги. Тогава ти естествено ще бъдеш магьосник, но това няма да помогне; в такъв момент важното за нас е фактът, че всичко, което обичаме или мразим, или към което се стремим, е вече зад нас. И все пак, чувствата в човека не умират, нито се изменят, и магьосникът поема по своя път обратно към дома, знаейки, че никога няма да го достигне, знаейки, че няма сила на земята, нито дори неговата смърт, която да го доведе до това място, до тези неща, до хората, които е обичал. Това ти разказа Хенаро.