Читать «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)» онлайн - страница 156

Дон Хуан ме погледна с пронизващ поглед.

— Ще ти кажа още нещо — каза той и се засмя. — Сега вече наистина има значение. Оня ден Хенаро не бе преместил колата ти от света на обикновените хора. Той просто те накара да погледнеш света, както го гледат магьосниците, а колата ти не беше в тоя свят. Хенаро искаше да укроти твоята сигурност. Клоунското му държане разказа на тялото ти за абсурдността на опитите ти да разбереш всичко. И когато той пусна хвърчилото си, ти почти видя. Намери колата си и застана в двата свята. Причината, поради която едва не се пукнахме от смях, беше, че ти наистина си представи как ни връщаш от мястото, където помисли, че си намерил своята кола.

— Но как ме накара да видя света, както го виждат магьосниците?

— Аз бях с него. Ние двамата познаваме този свят. Щом човек опознае този свят, единственото, което му трябва, за да го създаде, е да използва допълнителния пръстен на силата, за който съм ти казвал, че го притежават магьосниците. Хенаро може да прави това много лесно, само като щракне с пръсти. Той те накара да се занимаваш часове наред да обръщаш камъчета, за да те разсее и да позволи на тялото ти да види.

Казах му, че събитията от последните три дена са нанесли непоправими вреди на моята представа за света. Казах, че никога през десетте години, откакто се познавам с него, не съм се разтърсвал толкова, дори когато съм поглъщал психотропни растения.

— Силата на растенията само помага — каза дон Хуан. — Истината е, когато тялото разбере, че може да види. Едва тогава човек може да осъзнае, че светът, който гледаме всеки ден, е само описание. Аз исках да ти покажа тъкмо това. Жалко, че ти остава много малко време, преди да те поеме твоят съюзник.

— Трябва ли да ме поеме моят съюзник?

— Няма как да го избегнеш. За да види, човек трябва да се научи как магьосниците гледат света и затова съюзникът трябва да бъде призован, а щом това бъде сторено, той идва.

— Не би ли могъл ти да ме научиш да виждам, без да се призовава съюзникът?

— Не. За да вижда, човек трябва да се научи да гледа света по друг начин, а единственият начин, който аз зная, е този на магьосника.

ПЪТУВАНЕ КЪМ ИКСТЛАН

Дон Хенаро се върна около обяд и по предложение на дон Хуан тримата се отправихме с колата към планинската верига, където бях ходил предния ден. Изкачихме се по същата пътека, по която бях поел аз, но вместо да спрем на високото плато, както аз бях направил, продължихме нагоре, докато стигнем върха на ниската планинска верига, а после се заспускахме към равнината.

Спряхме да починем на върха на висок хълм. Дон Хенаро избра място. Машинално седнах, както бях правил винаги в тяхна компания, като дон Хуан остана от лявата ми страна, а дон Хенаро от дясната, образувайки така триъгълник.

Дивата растителност пръскаше красиви влажни отблясъци. След краткотраен пролетен дъжд зеленината искреше омайно.

— Хенаро ще ти каже нещо — обърна се към мен изведнъж дон Хуан. — Ще ти разкаже за първата си среща със своя съюзник. Нали, Хенаро?