Читать «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)» онлайн - страница 155
Карлос Кастанеда
— Светът беше същият, какъвто е днес, дон Хуан.
— Не е вярно. Днес койотите не ти казват нищо и ти не можеш да
— Какво е това нещо, което е спряло в мен?
— Онова, което вчера е спряло в теб, е същото, за което хората ти казват, че представлява светът. Разбираш ли, от рождение хората ни разправят, че светът е еди-какъв си и еди-какво си и естествено ние нямаме друг избор, освен да виждаме света, какъвто го виждат хората, които ни разказват за него.
Спогледахме се.
— Вчера светът е станал такъв, какъвто ти го описват магьосниците — продължи той. — В този свят койотите говорят, а също и елените, както веднъж ти разправях, и гърмящите змии, и дърветата и всички други живи същества. Онова, на което искам да те науча обаче, е да
— Да не би да искаш да кажеш, дон Хуан, че нито светът на обикновените хора, нито светът на „магьосниците“ е истински?
— И двата свята са истински. Те могат да ти въздействат. Например ти би могъл да попиташ този койот за всичко, което искаш да научиш, и той щеше да е принуден да ти даде отговор. Тъжното е само, че на койоти не може да се разчита. Те са мошеници. Съдбата ти е отредила да нямаш животински другар, на който да можеш да разчиташ.
Дон Хуан обясни, че койотът ще ми бъде другар, докато съм жив, и че в света на магьосниците не е много желателно да имаш за приятел койот. Каза също, че щяло да бъде идеално за мен, ако съм разговарял с гърмяща змия, тъй като те били удивителни другари.
— Ако бях на твое място — добави той — никога нямаше да се доверявам на койот. Но ти си различен и можеш дори да станеш койот-магьосник.
— Какво означава койот-магьосник?
— Такъв, който изтръгва много неща от своите събратя койоти.
Поисках да продължа с въпросите, но той ми направи знак да спра.
— Видял си линиите на света — каза той. — Видял си някакво сияйно същество. Сега си почти готов да се срещнеш със своя съюзник. Ти знаеш, разбира се, че човекът; когото си видял в храстите, е твоят съюзник. Чул си неговия рев, приличен на звук от реактивен самолет. Той ще те чака в края на една равнина — равнина, до която ще те заведа аз.
Дълго време мълчахме. Дон Хуан бе скръстил ръце на корема. Палците му се движеха почти незабележимо.
— Хенаро също ще трябва да дойде с нас до тази долина — изведнъж каза той. — Той е оня, който ти помогна да