Читать «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)» онлайн - страница 10

— Изключено — каза той намръщено.

— А магнетофон? Имаш ли нещо против?

— Страхувам се, че и за него няма възможност.

Това ме подразни и вътрешно се ядосах. Казах, че не виждам никаква логика в отказа му.

Дон Хуан поклати отрицателно глава.

— Остави това — каза той натъртено. — И ако още държиш да ме виждаш, никога не го споменавай пак.

За последен път се направих, че го моля. Казах, че за моята работа снимките и записите са крайно необходими. Той отвърна, че само едно е крайно необходимо за онова, което правим. Нарече го „дух“.

— Не може, без да се влага „дух“ в работата — каза той. — А у тебе го няма. За това се тревожи, а не за снимките.

— Какво искаш да…

Той ме прекъсна с движение на ръката и отстъпи няколко крачки назад.

— На всяка цена да дойдеш — каза тихо и махна за сбогом.

2

ЗАЛИЧАВАНЕ НА СОБСТВЕНАТА БИОГРАФИЯ

Четвъртък, 22 декември 1960 година

Дон Хуан седеше на пода до вратата на къщата, опрял гръб на стената. Обърна една дървена каса за мляко и ме покани да седна и да се чувствам като у дома си. Предложих му цигари. Бях му купил цял кашон. Каза ми, че не пуши, но прие подаръка. Заговорихме за студа през нощите в пустинята и за други най-обикновени неща.

Попитах го дали не преча на обичайните му занимания. Той ме погледна някак намръщено и каза, че няма определени занимания и че мога да остана при него цял следобед, стига да искам.

Бях приготвил няколко генеалогични и родови диаграми, които исках да попълня с негова помощ. Бях събрал от етнографски източници и дълъг списък относно някои особености в културата, за които се знаеше, че са характерни за индианците от тази област. Исках да прегледам заедно с него този списък и да отбележа всички точки, които са му познати.

Започнах с родовите диаграми.

— Как наричаше баща си? — попитах аз.

— Наричах го „татко“ — каза той с много сериозен израз на лицето.

Почувствах досада, но продължих, решавайки, че не ме е разбрал.

Показах му диаграмата и обясних, че, от една страна, се отнася за бащата, а, от друга — за майката. Дадох за пример различните думи, използвани на английски и на испански за баща и майка.

Помислих, че сигурно е трябвало да започна с майката.

— Как наричаше майка си? — попитах пак.

— Наричах я „мама“ — отвърна той най-наивно.

— Искам да кажа, какви други думи използваше, за да се обръщаш към баща си и майка си? Как ги зовеше? — казах, опитвайки се да бъда търпелив и любезен.

Той почеса глава и ме погледна с глупаво изражение.

— Да му се не види! — каза той. — Сега вече ме нареди. Чакай да си помисля.

След миг колебание той като че си спомни нещо и аз се приготвих да записвам.

— Ами — каза той, сякаш потънал в сериозен размисъл, — как съм ги зовял? Виках им: „Ей, татко!“, „Ей, мамо“.

Разсмях се, противно на желанието си. Изражението му беше наистина комично и в този момент не знаех дали тоя стар чудак ми се подиграва или наистина е глупак. Призовавайки цялото си търпение, аз му обясних, че въпросите са много сериозни и за моя труд е от голямо значение да попълня тези формуляри. Опитах се да го накарам да разбере същността на генеалогията и биографията.