Читать «Домът на скитащите» онлайн - страница 4

Три часът и четиридесет минути — при апарата бяха извикани военното окръжие и обкомът на партията. От обкома докладваха, че в районния комитет на партията постъпил такъв сигнал от лекарката Владимирская. От района изпратили хеликоптер с отговорни представители, които проверили сигнала и го квалифицирали като лъжлив и паникьорски. Обаче лекарката Владимирская — стар член на КПСС и доста енергична жена — настояла да замине за областта и в настоящия момент се намира в обкома…

Разбира се, поканиха Анна Егоровна при апарата. Четири часът и шест минути — по тревога е вдигната дивизията. В четири часа и тридесет минути започнаха да се събират хората, които съставиха ядрото на комитета на деветнадесетте. В пет и петнадесет съставът на комитета бе утвърден и всички негови членове, освен Анна Егоровна, се събраха в кабинета, чиито прозорци гледаха към булеварда. В пет и тридесет бе дадена целева заповед на парашутната дивизия: да се обкръжи Тугарино, да не се пуска никой извън кордона, личният състав да не излиза извън бронята (според съобщението на Вячеслав Борисович „посредниците“ на пришълците не действуват през стоманен екран). Накрая, в шест часа и петнадесет минути, решиха: да заплашат пришълците с ядрена атака и сериозно да започнат подготовката на тази атака. Парламентьорът трябва да бъде сигурен, че при необходимост бомбата ще бъде хвърлена.

Това бе сложна и страшна работа. Комитета не допускаше сериозно такава възможност — в Тугарино имаше десет хиляди невинни хора… Но също така невъзможно бе и да се изключи ядрената атака. За парламентьор назначиха полковника от Генералния щаб Ганин, кандидат на военните науки. Казаха му: „Другарю полковник, вие отивате на смърт…“

След като предприе тези оперативни мерки, комитетът започна да действува и в по-широк мащаб. В осемнадесет и тридесет по московско време заработиха телексите в Париж, Лондон, Ню Йорк. По линиите за пряка връзка между правителствата, които на дипломатически език се наричат „горещи линии“, от Москва бе предадено съобщение. И в деветнадесет часа, при външна тишина и спокойствие, светът започна да се променя. По командирските постове на зенитните ракети зазвъняха сигнали за бойна тревога. Пилотите на изтребителите-прехващачи затегнаха връзките на костюмите за свръх-натоварване. В тъмните кабини на радарните станции дежуряха подсилени вахти. Спътниците-наблюдатели отклониха кварцовите си очи от Земята и ги насочиха в черно-виолетовото космическо небе.