Читать «Домът на скитащите» онлайн - страница 6

Докато се бяха опитвали да прехвърлят в него Мислещ, а той го бе „изплювал“, Благоволин бе запомнил някои неща от бъдещите планове на пришълците.

В десет часа вечерта все още никой не разбираше доколко опасни за човечеството са тези планове. Даже членовете на комитета, с изключение като че ли само на един от тях.

В единадесет и тридесет самолетът се приземи в Н…

Нощно съвещание

Под белия таван безжалостно светеха млечните плафони. Изглеждаше, че деветнадесетте човека са се сраснали с огромната полирана маса от светло дърво. По необятната й повърхност бяха разхвърляни рола телексна хартия, сини листове на телеграми, военни карти. Имаше бутилки с минерална вода, термоси с чай и кафе, чинии, диктофони. Начело на масата седеше един генерал заместник-председателят на комитета. Председателят, когото всички наричаха по име и презиме — Георгий Лукич, — се бе разположил малко по-настрани. Засега нямаше нови сведения и председателят си почиваше, прикрил с длан уморените си очи. Вторият заместник, когото всички наричаха по фамилия — другарят Зернов, — много висок и слаб човек, почти съвсем побелял, диктуваше съобщение за „горещите линии“. Помагаше му Лев Краюшкин, съвсем млад човек, светило на дипломатическата служба, като деликатно вмъкваше изискани обрати на речта. По-далечната страна на масата бе заета от две групи учени. Астрономите и физиците шумоляха с дългите хартиени ленти от изчислителната машина, ровеха се в справочници и звездни атласи. Отляво бучеше басът на Анна Егоровна Владимирская — лекарите съчиняваха циркулярно писмо до всички болници относно ускореното заздравяване на раните на пришълците. Още няколко души съсредоточено пишеха нещо в бележниците си. Известен академик, „бащата на съветската кибернетика“, изписваше формули. До него професор-психолог покриваше лист след лист с еднакви изображения на четирилистни детелини — мислеше. Двама контраразузнавачи се редуваха да пишат кратки изречения в един бележник с красива никелирана закопчалка. „Тук започва втората част — говореше в диктофона Зернов. — Посочените в първата част «посредници» имат вид…“ Дипломатът подсказа: „на правоъгълни паралелепипеди…“ „… правоъгълни паралелепипеди дванадесет на шест на три сантиметра. Цветът им е мътнозелен, преливащ се. Тук прекъсване на предаването на втора част.“ Зернов погледна към вратата и изключи диктофона. Дежурният офицер се плъзна към креслото на генерала и прошепна:

— Другарите от Тугарино…

— Влизайте, другари. Моля без официалности.

Бистров, Ганин, Благоволин влязоха, поклониха се.

Ганин тракна токове — и седнаха на определените им места.

— Другари новопристигнали! Тук се провежда заседание на специалния комитет във връзка със събитията. Председател е Георгий Лукич. Вие, разбира се, го познавате. Моля да се представите кой от вас кой е.

Пристигналите се представиха. Георгий Лукич след малка пауза нареди:

— Другарят Зернов.

— Тъй вярно. — Зернов огледа пристигналите леко усмихнат. — Мисля, че не очакваме от другарите лични впечатления и факти. Тях ги получихме… — Той показа с ръка купчинките листове по масата. — При нас са пристигнали доктор на физическите науки, професор, а също и кандидати пак на физическите и на военните науки, нали така? Ще ги помолим да ни изложат концепцията си за събитията, която, предполагам, са обсъдили по пътя насам…