Читать «Домът на скитащите» онлайн - страница 185
Александър Мирер
Всички прозорци във вилата на Гуров бяха ярко осветени. Движеха се непознати хора. В двора имаше две волги. Машка спря и внимателно се вгледа в суетнята.
— Днес няма да разговарям — предупреди Сьовка. — Непоносимо ми се спи.
— Изобщо нямам намерение да отивам там. Ами! — опърничаво рече Машка. — Нали него го няма, отишъл си е… Жалко, честна дума!
По топлата суха пътечка стигнаха до Машкината къща. Скорчетата не се чуваха — пораснали са. Сьовка се оглеждаше в полудрямка… Попита:
— Как мислиш,
— Трудно ще им бъде — измърмори Машка. — И на тебе сигурно ти е било трудно. Аз много ли те подведох?
— Ако бях сам, щях да се проваля — рече Сьовка.
— Изобщо нямаше да се провалиш. Просто, когато си сам, винаги е по-трудно.
И двамата бяха прави. Много хубаво беше да вървят по твърдата топла земя и да се държат за ръцете.
Информация за текста
Александр Мирер
Дом скитальцев, 1976
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор
Повърхностна редакция: Mandor, 2009
Издание:
Александър Мирер. Домът на скитащите
Издателство „Отечество“, София, 1984
Биб. Фантастика № 33
Редактор: Асен Милчев
Технически редактор: Иван Андреев
Художник: Венелин Вълканов
Коректор: Мая Лъжева
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13200]
Последна редакция: 2009-09-04 17:01:02
