Читать «Домът на скитащите» онлайн - страница 5

Можеха да се надяват, че сега корабите на пришълците няма да се приближат до Земята незабелязани. Наистина излитането на кораба от Тугарино в деветнадесет и петнадесет бе проследено не само от Съветския съюз, но и от Франция и Англия и даже от постовете на Съединените щати в Аляска.

Мерките, които предприе комитетът, се оказаха действени. Пришълците отстъпиха. Но победата не донесе спокойствие. Всеки момент можеше да се очаква втора атака на пришълците, а информация за първата не постъпваше. Невъзможно бе да се събере, макар че до десет часа беше разпитана половината от триста и деветнадесетте човека, обработени с „посредниците“. Нито един от тях не можеше да разкаже абсолютно нищо.

Степан Сизов, който с неизвестна цел бе повредил линията на електрозахранването, се намираше на границата на смъртта.

Альоша Соколов успя да каже, че пришълците се канят да нападнат столиците на великите държави и изгуби съзнание.

Вячеслав Борисович се бе застрелял.

Освен миниатюрната радиостанция, донесена от Анна Егоровна, не бяха останали никакви веществени признаци от атаката. Учените, които подложиха радиостанцията на анализ, се убедиха, че тя не може да бъде отворена. Калъфчето от свръхздрава керамика можеше да се разтопи, но само след като се унищожи и самото съдържание. Даже диамантите бяха безсилни.

Излизаше, че след отстъплението на пришълците информацията не се бе увеличила нито на йота. Ако се изразим на военен език — липсваха разузнавателни данни. Накъдето и да се обърнеш — пълен мрак. В десет часа вечерта комитетът бе в състояние да прави само предположения. Например диверсията на Стьопа Сизов беше разбрана съвсем превратно: възползувал се е от лъчемета на пришълците, нали така? Значи се е преоблякъл в момичешки дрехи и по заповед на техния щаб е разрушил линията. Подпалената копа приписаха на неумелото боравене с бластера. Комитетът не обърна внимание и на възрастта на обработените с „посредниците“. Сред тях нямаше нито един по-млад от шестнадесет години освен вероятно Стьопка. Но, повтарям, никой не обърна внимание на това. На възрастните хора, които заседаваха в комитета, им се струваше съвсем естествено, че пришълците подчиняват възрастни и не обръщат внимание на децата…

А корабът на Десантниците, като разви чудовищна скорост, избяга от локаторите, разтвори се, изчезна.

Настроението в комитета беше много потиснато… Обсъждаха дали да не изпратят в Тугарино още една група следователи, та дано нещата мръднат от мъртвата точка. И изведнъж работата потръгна сама — появи се Благоволин. Ръководителят на следствената комисия съобщи, че Благоволин е държал в ръцете си „посредник“, че условните прякори на Десантниците са еди-какви си, че диверсията на високоволтовата линия е била предприета от Степан по поръчение на Портнов и така нататък. Но Благоволин бе извикан в Центъра не само заради тези, макар и много важни сведения. Не заради тях, пренебрегвайки секретността, комитетът помоли да продължи съобщението си направо от борда на военния самолет.