Читать «Щиглецът» онлайн - страница 543
Дона Тарт
Баща ми: Остави това дистанционно, когато ти говоря.
Баща ми: Е, аз не бих казал „катастрофа“, просто провал.
Баща ми: Налага ли се той да се храни с нас, Одри? Трябва ли всяка шибана вечер да сяда на масата с нас? Не можеш ли да кажеш на Аламеда да го нахрани, преди да съм се прибрал?
„Уно“, „Боен кораб“, магическа дъска за рисуване, „Свържи четири“. Зелени фигурки на войници и противни гумени насекоми, все неща, които бях вадил от окачения си на камината чорап по Коледа.
Господин Барбър: сигнал с два флага.
Апартаментът на Седмо Авеню. Сивотата на дъждовен ден. Многото часове, през които надувах устна хармоника, издавайки монотонни звуци: духване, вдишване, духване, вдишване.
В понеделник, или може би вторник, когато най-сетне събрах смелост да вдигна плътния транспарант, беше толкова късен следобед, че навън вече притъмняваше, на улицата срещу хотела ми телевизионен екип причакваше туристи, пристигнали да отпразнуват тук Коледа. Английски гласове, американски гласове. Коледни концерти в църквата „Синт Николаас“ и празнични сергии, на които се продаваха топли бухтички. „Едва не ме блъсна велосипед, но като изключим това, беше много забавно“. Гърдите ме боляха. Спуснах отново транспарантите и застанах под горещия душ, оставяйки се под ударите на водните струи, докато кожата не ме заболя. Целият квартал около хотела сияеше от приказно осветени ресторанти, красиви магазини, по чиито витрини имаше изложени кашмирени палта и тежки, ръчно плетени пуловери, и всички останали топли дрехи, които не бях сложил в багажа си. Но аз дори не смеех да поръчам кана кафе по телефона, заради холандските вестници, които преравях от сутринта, още отпреди зазоряване, в единия от тях на първа страница имаше снимка на паркинга с полицейски ленти пред входа.
Вестниците лежаха отворени на пода, край долната част на леглото ми, като карта на някакво ужасно място, на което не исках да отида. Отново и отново, неспособен да се въздържа, в промеждутъците между задрямването и трескавите разговори, които всъщност не водех, с хора, с които всъщност не разговарях, аз се връщах към вестниците и търсех холандски думи, които звучаха подобно на английски, а те не бяха много.
