Читать «Щиглецът» онлайн - страница 545

През следващите два-три часа лежах буден, едва овладявайки безпокойството си, закрил лицето си с ръка, за да защитя очите си от светлината, въпреки че светлина нямаше. За съжаление, когато се събудих някъде призори, потънал в пот, телефонът мълчеше гробовно, защото му се беше изтощила батерията и — поради нежеланието си да се обаждам на рецепцията, за да попитам предоставят ли зарядни устройства за временно ползване срещу заплащане — аз се колебах с часове, докато най-накрая, в средата на следобеда, капитулирах.

— Разбира се, господине — каза служителят на рецепцията, почти без да ме погледне. — Европейска система, нали?

Слава Богу, мислех си, упътвайки се обратно към стаята си, опитвайки се да не бързам прекалено. Телефонът беше стар и бавен, и след като го включих и постоях до него известно време, ми омръзна да чакам да се появи логото на „Епъл“, отидох до минибара, налях си питие, после се върнах и продължих да се взирам в него, докато накрая се появи фоновото изображение — една стара училищна снимка, която бях сканирал на шега, никога не се бях чувствал по-щастлив при вида на някоя снимка, десетгодишната Китси, скочила във въздуха. Но точно когато се канех да въведа паролата, екранът изгасна, после замига в продължение на няколко секунди, черни и сиви ленти се плъзгаха по него и разпиляваха на частици, докато най-сетне се появи тъжният емотикон, чу се кликване и постепенно отслабващо жужене, от което ми призля, после дисплеят стана черен.

Четири и петнайсет следобед. Небето над островърхите стрехи от другата страна на канала се оцветяваше в ултрамарин. Седях на килима, облегнат на леглото, с кабела на зарядното устройство в ръка, след като методично бях изпробвал всички контакти в стаята — по два, три пъти — бях включил и изключил телефона стотина пъти, бях го поднасял към лампата, за да проверя дали все пак не се е включил, а дисплеят просто да е потъмнял, опитвах се да го рестартирам, но телефонът беше свършил: нищо не се случваше, екранът беше безвъзвратно студен, мъртъв и черен. Очевидно го бях довършил, предизвиквайки късо съединение: през онази нощ в паркинга се е намокрил — имаше капки вода по екрана, когато го извадих от джоба си — но тогава, макар да се притеснявах минута-две, преди да се включи, той сякаш заработи добре, до момента, когато се опитах да го включа в мрежата. Всичко, което имах на него, беше запаметено и на лаптопа ми у дома: всичко с изключение на онова, от което имах нужда — номера на Борис, който той ми бе изпратил в съобщение в колата на път към летището.