Читать «Щиглецът» онлайн - страница 542

И това беше добре. То нямаше голямо значение в общата схема на нещата, както нямаше значение и Мартин. Бяхме лесни за забравяне. Ако не нещо друго, това беше морален и социален урок. Но в предвидимото бъдеще — докато се пишеше историята, докато ледените шапки на полюсите не се разтопяха и по улиците на Амстердам не потечеше вода — картината щеше да се помни, загубата й щеше да буди съжаления. Кой знаеше, кого го беше грижа за имената на турците, които бяха взривили покрива на Партенона? На моллите, наредили унищожаването на статуите на Буда в Бамиян? И все пак, без значение дали те бяха живи или мъртви, делата им оставаха. Това беше най-лошият вид безсмъртие. Съзнателно или не: аз бях угасил една светлина в сърцето на света.

Божие дело: така се изразяваха застрахователните компании, когато ставаше дума за катастрофа, толкова произволна или непонятна, че нямаше друг начин да бъде квалифицирана. Вероятността беше едно, но някои събития излизаха дотолкова извън границите, предвидени от статистически таблици, че дори застрахователите се виждаха принудени да прибегнат до свръхестественото, за да ги обяснят — „лош късмет“, както бе казал натъжено баща ми една вечер край басейна, в бързо падащия здрач, докато пушеше „Вайсрой“ след „Вайсрой“, за да държи комарите на разстояние, в един от редките случаи, когато се опита да поговори с мен за смъртта на майка ми, защо се случват нещастията, защо на мен, защо тя; била е на неподходящо място в неподходящо време, просто шанс, хлапе, едно на милион; това не беше измъкване, не беше опит да се отърве от въпросите ми, а — съзнавах го, защото го казваше той — негово верую и същевременно най-добрият отговор, който бе в състояние да ми даде, все едно, че казваше „Такава е волята на Аллах“ или „Такава е волята Божия“, искрено прекланяне на глава пред богинята на Съдбата, най-великото божество, което той познаваше.

Ако той беше на мое място… Тази мисъл едва не ме накара да се разсмея. Можех да си го представя пределно ясно, скрил се тук като в миша дупка, как крачи напред-назад, как кръстосва стаята, наслаждавайки се на опасността и драматизма на ситуацията, натопено ченге в затворническа килия, имитирайки играта на Фарли Грейнджър. Но можех със същата лекота да си представя и с какво увлечение би следил отстрани развитието на моето положение, обратите и изненадите, произволни като хвърляне на карти, можех съвсем ясно да си го представя как поклаща натъжено глава. „Лошо разположение на планетите. Тази история спазва определен модел, включва се в една по-голяма схема. Ако ставаше дума просто за интересен сценарий, хлапе, той е гарантиран.“ Щеше да се консултира с нумерологията, да прелиства астрологичните си книги, да подхвърля монети, да проверява разположението на звездите. Каквото и да се кажеше за баща ми, не можеше да се твърди, че светогледът му е непоследователен.

Хотелът започваше да се пълни заради празниците. Двойки. Американски военнослужещи разговаряха във фоайето с привично отривист тон, в гласа им отекваше съзнание за авторитетност и високопоставеност. Докато лежах в леглото в наркотичен унес, виждах в сънищата си заснежени планини, чисти и вдъхващи страх, алпийски панорами като в кадри от Берхтесгаден — откъслеци от кинопрегледи, силни ветрове се срещаха над морето в картината над бюрото ми и вдигаха високи вълни, които подхвърляха малка лодка, вдигнала платна, самотна сред тъмните води.