Читать «Щиглецът» онлайн - страница 544

Борис. Отидох до прозореца, застанах там, после се върнах обратно. Въпреки че на онзи мост бях много объркан, помнех инструкциите му да не му се обаждам, беше много настоятелен в това отношение, и макар че се разделихме набързо, аз не бях убеден, че ми е обяснил защо от мен се изискваше да чакам той да ми се обади, пък и при всички положения не бях уверен, че това вече има някакво значение. Беше настоявал много уверено и че не е пострадал сериозно, и аз си го напомнях постоянно, въпреки че в блатото на нежеланите спомени, в което затъвах постоянно, непрекъснато ми се мяркаше прогорената дупка в ръкава на палтото му, лепкавият черен вълнен плат в светлината на полюшващите се лампи. Откъде можех да зная — не беше изключено пътната полиция да го е заловила на моста, да са го прибрали за шофиране без шофьорска книжка: безспорно неприятен вариант, ако бе станало така, но доста по-добър от куп други възможности, за които можех да се сетя.

Twee doden bij bloedige. Нямаше край. Имаше и още. На следващия ден, и в деня след него, заедно с моята „традиционна холандска закуска“, се появяваха и още новини за убийствата на „Овертоом“: по-малки колонки, по-малко отделено място, по-сбита информация. Twee dodelijke slachtoffers. Nog een of meer betrokkenen. Wapengeweld in Nederland Снимката на Фритс заедно със снимки на някакви други типове с холандски имена и доста дълга статия, която надали щях да успея да прочета. Dodelijke schietpartij nog onopgehelderd… Безпокоеше ме това, че бяха престанали да споменават наркотици — надеждата на Борис това да ги отклони от истинската следа — и бяха преминали към други вероятности. Аз бях дал ход на всичко това, то бе излязло на бял свят, в целия град хората четяха за станалото, разговаряха за него на език, който не беше мой.

Голяма реклама на „Тифани“ в „Хералд Трибюн“. „Красота и изящна изработка, неподвластни на времето. Весела Коледа от «Тифани & Ко».“

Случаят често ни изиграва, обичаше да казва баща ми. Системи, провалени изчисления.

Къде беше Борис? В трескавото си замайване се опитвах, неуспешно, да се забавлявам, или поне да се разнообразявам, мислейки си колко вероятно е той да се появи точно тогава, когато най-малко го очаквам. Попуквайки със ставите на пръстите си, за да стряска момичетата. Беше се появил половин час след началото на нашия годишен изпит, целият клас започна да се кикоти, когато учуденото му лице се появи зад армираното стъкло на заключената врата: „ха, светлото ни бъдеще“, беше отбелязал той презрително, когато на връщане към къщи се бях опитал да му обясня нещо за стандартизираните тестове.

В сънищата си не успявах да се добера до мястото, на което трябваше да отида. Винаги нещо ми попречваше, за да стигна до целта си.

Преди да напуснем Щатите, той ми беше пратил съобщение с някакъв номер, и макар да се страхувах аз да му пратя есемес (нямах представа от обстоятелствата, в които се намираше, не знаех дали съобщението не може да се проследи обратно до мен), постоянно си напомнях, че мога да се свържа с него, ако се наложи. Той знаеше къде съм. И все пак нощем лежах буден с часове, спорейки със себе си: неумолимо, досадно въртене в кръг, какво би станало, ако, какво би станало, ако, с какво можеше да навреди…? Най-сетне, изпаднал в дезориентация — нощната лампа светеше, бях полузаспал, почти не съзнавах какво правя — аз се предадох, посегнах към телефона на нощното шкафче, и му изпратих все пак съобщение, без да си дам възможност да размисля отново: „Къде си?“