Читать «Щиглецът» онлайн - страница 541

Преценката ми бе замъглена донякъде от страха, донякъде и от болестта, тъй като настинката не преминаваше. Имах чувството, че с всеки изминал час кашлицата ми ставаше все по-дълбока и белите дробове ме боляха все повече. Истина беше онова, което се говореше за холандската мания за чистота, за холандските почистващи препарати: на пазара имаше зашеметяващ подбор от подобни стоки, каквито не бях виждал никога дотогава, и аз се връщах в стаята си с шише, на което имаше картинка със снежнобял лебед на фона на заснежена планина, а на етикета отзад се виждаше череп с кръстосани кости. Но макар да беше достатъчно силен, за да почисти следите от ризата ми, и този препарат не се оказа достатъчен, за да премахне петната по яката, които само бяха изсветлели, и сега вече не приличаха на тъмни старчески петна, а на застъпващи се, зловещи кръгове, напомнящи базидиеви гъби. Изплакнах я за четвърти или пети път, от очите ми се стичаха сълзи, после я опаковах, увих я в найлонови торби и я натъпках в дъното на един висок шкаф. Знаех, че ако не сложа в тях някаква тежест, ризата ще изплува на повърхността на водата в канала, а се страхувах да я изнеса на улицата и да я тикна в първата кофа за боклук — можеше някой да ме види, щяха да ме заловят, така щеше да се случи, знаех го дълбоко в себе си, колкото и да бе нелогично, както ти се струва, че знаеш нещо в сънищата.

Ще се върна скоро. Какво означаваше „скоро“? Най-много три дни, така беше казал Борис на партито на Ан дьо Лармесен. Но си беше направил сметката без Фритс и Мартин.

Камбани и гирлянди, коледни звезди по витрините, панделки и позлатени орехи. Нощем спях с чорапи, с изцапаното си палто и пуловера с висока яка под завивките, защото завъртането на копчето на радиатора в посока, обратна на часовниковата стрелка, съгласно упътването в подвързаната в кожа брошура на хотела не затопляше стаята достатъчно, за да пропъди болката от треската и премръзването. Бели пухени завивки, бели лебеди. В стаята вонеше на белина като в евтино джакузи. Дали камериерките долавяха тази миризма в коридора? За кражба на произведение на изкуството не даваха повече от десет години, но с Мартин аз бях прекрачил границата и се бях озовал в друга страна — еднопосочно пътуване, без обратен билет.

И все пак, бях успял да разработя някак приемлив начин да мисля за смъртта на Мартин, или по-скоро да я заобикалям в мислите си. Деянието — вечната му стойност — ме бе захвърлило в толкова различен свят, че практически във всяко отношение бях вече мъртъв. Имах чувството, че вече съм отминал всичко в живота, че гледам назад към брега, стъпил на леден блок, който се носи навътре в морето. Стореното — сторено, не можем го върна назад. Бях загубен.