Читать «Щиглецът» онлайн - страница 540

След това изключих телевизора. Румсървисът се очертаваше все по-ясно като единствената ми връзка с действителността; поръчвах си храна единствено в най-тъмните часове преди зазоряване, когато момчетата, които носеха поръчката, бяха сънени и съобразяваха трудно.

— Не, искам холандски вестници, моля — казвах (на английски) на говорещия само холандски пиколо, който донесе „Интернешънъл Хералд Трибюн“ с моите кифлички с кафе, шунка с яйца и плато холандски сирена. Но тъй като той все пак продължаваше да се появява с „Трибюн“, слизах преди изгрев слънце по задните стълби, за да взема местните вестници, подредени ветрилообразно на една маса точно до стълбите, удобно за мен, защото не ми се налагаше да минавам покрай рецепцията.

Bloedend. Moord. Слънцето сякаш не се издигаше в небето преди девет сутринта, а дори тогава беше мътно, унило, хвърляше ниска, слаба светлина, каквато би могла да бъде тя в чистилището — подобно на сценичен ефект в немска опера. Пастата за зъби, която бях използвал, за да почистя ревера на сакото си, вероятно бе съдържала водороден прекис или някакво друго избелващо вещество, защото на мястото, което бях търкал, сега имаше избеляло петно с тебеширенобели ръбове, ограждащи едва видимата, призрачна следа от мозъчната течност на Фритс. Към три и половина следобед светлината започваше да си отива; в пет часа навън беше черна нощ. Тогава, ако по улицата нямаше много хора, вдигах реверите на палтото си, увивах здраво шията си с шала и — като се стараех да вървя само с наведена глава — се измъквах в мрака и отивах до едно пазарче на стотина ярда от хотела, където продаваха само азиатци, и там, с останалото ми евро, купувах пакетирани сандвичи, ябълки, нова четка за зъби, сироп за кашлица, аспирин и бира. „Is alles?“, питаше старата жена, струва ми се, на развален холандски. Броеше вбесяващо бавно монетите ми. Трак, трак, трак. Въпреки че имах кредитни карти, бях твърдо решен да не ги ползвам — още едно произволно правило в играта, която сам бях измислил, напълно ирационална предпазна мярка, защото — кого заблуждавах? Какво значение имаше с какво ще купя два сандвича от магазинчето на ъгъла, след като вече имаха номера на картата ми в хотела?