Читать «Щиглецът» онлайн - страница 529

— Ръката ти.

Болеше го; виждах в очите му да проблясват сълзи.

Борис направи гримаса.

— Ами! Това е нула. Съвсем нищо. Ахх — той вдигна лакът, за да усуча около ръката му кабела от зарядното устройство на телефона; бях го измъкнал от гнездото, усуках го два пъти над раната и го затегнах с все сила, — съобразителен си. Добра предпазна мярка. Благодаря! Въпреки че всъщност няма нужда. Просто одраскване — струва ми се, че по-скоро може да става дума за травма, отколкото за друго. Добре, че това палто е толкова дебело! Ще почистим раната, ще взема антибиотик и нещо обезболяващо — и ще съм наред. Аз… — той си пое дълбоко, треперливо дъх, — трябва да открия Гюри и Чери. Надявам се да са отишли право в „Блейкс“. Дима — трябва да предупредя и Дима заради тази каша, която оставихме. Той няма да се зарадва — ще идват ченгета, голямо главоболие — но ще изглежда, че е станало случайно. Няма начин да свържат случилото се с него.

Покрай нас профучаваха светлини на фарове. Кръвта шумеше в ушите ми. Не срещахме много коли, но аз трепвах при всяка, с която се разминавахме.

Борис изпъшка и прокара длан по лицето си. Говореше нещо, много бързо и трескаво.

— Какво?

— Казвам — каква каша. Още се опитвам да си го изясня — говореше насечено, с отпаднал глас. — Защото ето какъв въпрос си задавам… може да греша, може да съм параноик… но дали пък Хорст не е знаел от самото начало? Че Саша е откраднал картината? Само че Саша изнесе картината от Германия и се опита да вземе пари срещу нея зад гърба на Хорст. И когато всичко се обърка — Саша е изпаднал в паника — и на кой друг би могъл да се обади? Разбира се, аз просто разсъждавам на глас, може Хорст да не е знаел, че Саша я е взел, може би никога нямаше да разбере, ако Саша не беше толкова шибано небрежен и тъп, че да… проклетото околовръстно шосе — каза внезапно Борис. Бяхме се отклонили от „Овертоом“ и се движехме по околовръстния път. — Каква посока ни трябва? Включи навигацията.

— Аз… — пипах неумело, попадах на неразбираеми думи, менюта, които не можех да разчета, Geheugen, Plaats, завъртях копчето, друго меню, Gevarieerd, Achtergrond.

— О, по дяволите. Ще опитаме оттук — каза Борис, завивайки малко прекалено бързо и несръчно. — Ама и теб си те бива, Потър. Фритс… Фритс беше се „откъснал“ напълно, почти заспиваше… но Мартин, мили Боже. И после ти… Намеси се толкова смело! Ура! Изобщо не съобразявах, че си там. Но ето, че беше! И казваш, че никога досега не си стрелял?