Читать «Щиглецът» онлайн - страница 530

— Не съм.

Мокри, черни улици.

— Е, позволи ми да ти кажа нещо, което може да прозвучи странно, но е комплимент. Стреляш като момиче. Знаеш ли защо е комплимент? Защото — Борис говореше замаяно, заваляше трескаво думите — знаеш ли как реагират в мигове на опасност мъжете, които никога дотогава не са стреляли, и жените, които не са стреляли дотогава? Много по-вероятно е жената — така казваше Бобо — да улучи. Защото, разбираш ли, повечето мъже искат да се представят като много печени, прекалено са нетърпеливи и стрелят прекалено рано… мамка му — каза Борис внезапно и удари спирачки.

— Какво?

— Само това ни трябваше.

— Само кое?

— Улицата е затворена.

Той подкара колата на заден ход. Измъквахме се заднешком по улицата.

Строителни работи. Бариери, зад които имаше булдозери, празни сгради със сини найлонови платна, опънати по прозорците. Купчини тръби, циментови блокове, графити на холандски.

— Какво ще правим? — попитах в последвалото безпомощно мълчание, след като завихме по друга улица, по която като че ли изобщо нямаше лампи.

— Ами… тук наблизо няма мост, който да прекосим. А това е задънена улица, така че…

— Не, имам предвид какво ще правим.

— С кое?

— Аз… — зъбите ми тракаха толкова силно, че едва произнасях думите. — Борис, прецакани сме.

— Не! Не сме. Пистолетът на Гроздан… — той потупа джоба си с несръчен жест — ще го хвърля в някой канал. Няма как да го свържат с мен, ако не успеят да направят връзката между мен и Гроздан. Иначе — няма никаква следа, която да води към нас. Защото моят пистолет е чист. Няма сериен номер. Дори гумите на колата ще са нови! Ще я откарам тази нощ при Гюри и той ще ги смени. Виж какво — допълни Борис, защото аз мълчах, — не се безпокой! Ние сме в безопасност. Да повторя ли? В б-е-з-о-п-а-с-н-о-с-т — той произнесе думата по букви, Движейки несръчно пръсти, докато ги изреждаше.

Една от гумите попадна в дупка и аз трепнах неволно, реагирах уплашено, вдигайки ръце към лицето си.

— И защо сме в безопасност? Най-вече защото сме стари приятели — защото можем да си имаме доверие. И защото… о, Боже, там има ченге, трябва да намаля.

Взирах се в обувките си. Обувки обувки обувки. Единственото, за което можех да мисля, беше че преди няколко часа, когато ги обувах, още не бях убил човек.

— Защото… Потър, Потър, помисли си само. Чуй ме за момент, моля те. Представи си какво би било, ако бях непознат — човек, когото не познаваш, комуто не се доверяваш? Ако сега беше напуснал паркинга и пътуваше с този непознат? Тогава животът ти би бил обвързан завинаги с живота на този непознат. Щеше да ти се наложи да внимаваш, много, много да внимаваш с този човек, до края на живота си.

Студени ръце, студени крака. Снекбар, супермаркет, осветени с прожектори пирамиди от плодове и сладкиши, Verkoop Gestart!

— Животът ти — свободата ти — да зависят от лоялността на някакъв непознат? В такъв случай — да. Трябва да се тревожиш. Със сигурност. Би бил в много неприятно положение. Но — сега никой не знае за тази история освен нас двамата. Дори и Гюри не знае!