Читать «Щиглецът» онлайн - страница 518
Дона Тарт
— Не можах да видя ясно. Беше азиатец.
— Тя или той?
— Струва ми се, че там в кухнята работят само момичета — каза Гюри. — Готвят макробиотични ястия. Кафяв ориз, такива работи.
— Аз… — сега наистина не можех да преценя със сигурност.
— Е… — Чери плъзна ръка по ниско подстриганата си коса — добре, че е избягал, какъвто и да е бил, защото знаеш ли какво намерих отзад? Рязана пушка „Мосберг 500“.
Думите му бяха посрещнати със смях и подсвирквания.
— Мамка му.
— Къде беше? Да не би Гроздан…
— Не. В едно такова… — описа с ръце нещо подобно на ремък за носене през рамо — как му казваха. Окачена под масата, покрита с някакво парче плат. Видях я случайно, когато бях коленичил на пода. Просто погледнах нагоре. Висеше кажи-речи над главата ми.
— Не си я оставил там, нали?
— Не! Не бих имал нищо против да я взема, но беше прекалено голяма, а ръцете ми бяха заети. Разглобих я, извадих затвора и го изхвърлих на задната уличка. Освен това — той измъкна един сребрист пистолет с къса цев и го подаде на Борис — намерих и това!
Борис вдигна пистолета към светлината и го огледа.
— Хубав малък револвер, J-рама, за скрито носене. Имал е кобур на глезена, скрит в онези негови клоширани джинси. Но за негово нещастие се оказа, че не е достатъчно бърз.
— Меки белезници — обърна се Гюри към мен и кимна леко. — Витя умее да предвижда ситуациите.
— Ами… — Чери избърса потта от широкото си чело, — те са леки и удобни за носене, и много пъти са ме отървавали от необходимостта да застрелям някого. Не обичам да причинявам болка, ако не се налага.
Средновековен град: криви улички, светлинна украса по мостовете, отразена в потръпващата от плискащи се в нея дъждовни капки вода на каналите, размивана от дъжда. Безброй непознати магазинчета, проблясващи с украсата си витрини, бельо, жартиери, кухненски съоръжения, подредени като хирургически инструменти, и навсякъде чужди думи:
— Задната врата беше отворена към уличката — каза Чери, смъквайки спортното си сако и отпивайки дълбока глътка от бутилката водка, която Шърли Т. беше извадил изпод предната седалка — ръцете му още не бяха съвсем стабилни, а лицето му, особено носът, грееше от напрежение с ярка червенина, като на елена Рудолф. — Трябва да са я оставили отворена, за да може онзи — третият човек — да влезе отзад. Затворих я и я заключих — всъщност накарах Гроздан да я затвори и заключи, бях опрял пистолета в главата му, той хленчеше като малко дете, със сълзи и сополи…
— Тази пушка „Мосберг“ — обърна се Борис към мен, поемайки бутилката, която му подаваха от предната седалка, — гадно нещо е тя. А когато е рязана — може да ръси сачми нашироко, оттук до Хамбург. Дори ако я насочиш встрани от всички, пак ще улучиш половината от хората наоколо.
— Биха могли да ни скроят хубав номер, а? — отбеляза философски Виктор-Чери. — Да кажеш, че третият човек още не е пристигнал? „Почакайте още пет минути, моля“, „Съжаляваме, недоразумение…“, „Ще дойде всеки момент“, а през това време той да стои отзад с пушката. Хубава двойна игра можеха да врътнат, ако им беше дошло на ум.
