Читать «Щиглецът» онлайн - страница 519

— Може и да им е дошло. Защо иначе ще държат пушката там, отзад?

— Мисля, че ни се размина на косъм, ето какво ще ви кажа…

— Една кола спря отпред и ни изкара акъла, на мен и Шърли — обади се Гюри, — докато вие бяхте вътре, бяха двама педали, французи, търсеха ресторант…

— … но слава Богу, отзад нямаше никого, накарах Гроздан да легне и го вързах с белезниците за радиатора — казваше Чери. — О, забравям… — той вдигна увития в платно пакет — първо — това. За теб.

Подаде го през облегалката на Гюри, който — пипайки полека, с върховете на пръстите, сякаш му подаваха поднос с чаши, които можеше да разлее — го подаде на мен. Борис преглътна водката, избърса уста с опакото на дланта си и ме тупна весело с бутилката по ръката, тананикайки: „We wish you a merry Christmas, we wish you a merry Christmas…“

Пакетът лежеше на коленете ми. Плъзнах ръце по ръба. Опаковката беше толкова тънка, та почувствах незабавно, с върховете на пръстите си, че е онова, което трябваше да бъде, текстурата, тежестта отговаряха до съвършенство на очакваното усещане.

— Давай — каза Борис, — по-добре ще е да я разопаковаш, да се убедиш, че не е учебникът по гражданско образование и този път. Къде я намери? — попита той Чери, докато аз се борех с канапите.

— В един мръсен малък шкаф, където държаха метлите. В някакво жалко пластмасово куфарче. Гроздан ме отведе право при нея. Очаквах да прави още въртели, но чукването по главата се оказа достатъчно. Какъв смисъл има да те пречукат, като наоколо все още е пълно с кейкове с трева.

— Потър — каза Борис, опитвайки се да привлече вниманието ми; после повтори: — Потър.

— Да?

Той повдигна чантата.

— Тези 40 хилядарки отиват при Гюри и Шърли Ти. Заслужават да останат доволни. За услугите, които ни оказаха. Защото благодарение на тях двамата не платихме на Саша и един цент затова, че така любезно открадна твоята собственост. И, Витя — той се пресегна, за да стисне ръката му, — вече сме повече от квит. Сега аз съм ти длъжник.

— Не, аз никога няма да мога да ти се отплатя за онова, което направи за мен, Боря.

— Забрави. Това е без значение.

— Без значение? Без значение? Не е така, Боря, защото тази вечер аз съм все още жив благодарение на теб, и всяка вечер до последната…

Историята, която той разказваше, беше интересна, стига да бях в състояние да се заслушам в нея — някой бил натопил Чери за някакво неуточнено, но много тежко престъпление, което той не бил извършил, нямал нищо общо с тази история, бил напълно невинен, но онзи започнал да пее, за да му намалят присъдата, и ако самият Чери не пожелаел да пропее и да натопи по-високопоставените („а това би било неблагоразумно, иска ми се да продължа да дишам“), го очаквали десет години, и тогава Борис, Борис спасил положението, защото Борис открил в Антверпен мръсника, пуснат под гаранция, а разказът за това как го е направил беше много сложен и емоционален, Чери започваше, понякога млъкваше, сякаш се задавяше, и подсмърчаше, имаше и още, нещо свързано с палежи и кръвопролития, и нещо за някаква моторна резачка, но на този етап аз вече не слушах, защото бях отвързал канапа и воднистите отражения на уличните лампи в дъжда се плъзгаха по повърхността на моята картина, на моя щиглец, и тя — знаех го с непоклатима сигурност, без следа от съмнение, без дори да я обърна, за да погледна гърба — беше истинската.