Читать «Щиглецът» онлайн - страница 515

Не отговорих. Дори след толкова много години за нас беше изключително лесно да си възвърнем навика да шушукаме, свели глави един към друг, като в часовете на Спирсецкая, но в тази ситуация подобно поведение като че ли не беше препоръчително.

— Дойдохме навреме — каза Борис. — Но един от техните хора не се е появил. Затова „Грейтфул Дед“ е толкова нервен. Искат от нас да почакаме, докато дойде и той! Вината е тяхна, те променяха прекалено често мястото на срещата.

— Какво става?

— Остави Витя да се оправя — каза той, побутвайки с носа на обувката си някаква смачкана топчица с козина на пода — попитах се да не е мишка, преди да осъзная, че става дума за играчка за котка, една от многото, разпилени наоколо до напъханата под една маса за четирима котешка тоалетна с пясък на буци, потъмнял от урина и непочистен от изпражнения.

Задавах си въпроса как една мръсна котешка тоалетна, поставена на място, на което беше много вероятно клиентите да стъпят в нея, би могла да бъде уместна в заведение, където се поднасяше храна (да не говорим пък доколко привлекателно, хигиенично и дори законно беше това), когато осъзнах, че вече никой не говореше и двама души се бяха обърнали към мен и Гюри — Виктор-Чери и старият невротик, който, с изражение на неуверено очакване, пристъпи напред, а очите му се стрелкаха ту към мен, ту към чантата в ръката на Гюри. Гюри пристъпи напред услужливо, отвори чантата и я остави на пода, свел угоднически глава, и отстъпи, за да позволи на дъртака да погледне вътре.

Той се взря вътре, присвивайки късогледо очи; сбърчи нос. После възкликна кисело и вдигна очи към Чери, който запази невъзмутимото си изражение. Последва нова размяна на неразбираеми реплики. Сивокосият изглеждаше недоволен. После той затвори чантата, изправи се и ме стрелна с поглед.

— Фаруко — казах нервно, забравил фамилното си име, надявайки се, че няма да се наложи да го кажа.

Чери ме подсети с поглед: документите.

— Ясно, ясно — казах и бръкнах в горния вътрешен джоб на сакото си за чека и вносната бележка — разгънах ги с жест, който се надявах да изглежда небрежен, хвърлих им един поглед, преди да ги подам…

Франтишек. Но точно когато протягах ръка — бам, бързо като порив на вятъра, който преминава през къщата в неочаквана посока и захлопва врата — Виктор-Чери пристъпи бързо зад сивокосия и го фрасна по тила с дръжката на пистолета, така силно, че шапката му отхвърча, той подви колене и се свлече със стон на земята. Индонезиецът, все така облегнат на стената, изглеждаше не по-малко изненадан от мен: той се наежи, очите му срещнаха моите с мълчалива изненада: „какво, да му…?“, сякаш въпрос между приятели, а аз не разбрах защо той не помръдва от мястото си, докато не хвърлих поглед зад себе си и не видях с ужас, че Борис и Гюри бяха насочили пистолети към него: Борис беше подпрял уверено дръжката на пистолета върху лявата си ръка, а Гюри държеше своя с една ръка, чантата с парите — в другата, и бавно отстъпваше назад към вратата.