Читать «Щиглецът» онлайн - страница 514

Старият невротик набра някакъв номер на мобилния си телефон. Зачака, оставайки нащрек, без да ни изпуска от очи. После набра друг номер, обърна ни гръб и тръгна към дъното на закусвалнята, говорейки, притиснал длан към бузата и ухото си като истерична домакиня, докато индонезиецът стоеше зад стъклената врата, неестествено неподвижен, и ни гледаше. След кратка размяна на реплики дъртакът се върна, смръщил чело, и с видимо нежелание започна да рови из връзката с ключове, а после завъртя ключа в ключалката. В мига, в който влязохме, той започна да се оплаква с хленчещ тон на Виктор-Чери, размахвайки ръце, а индонезиецът пристъпи към нас, облегна се на стената, скръстил ръце, и се заслуша.

Явно имаше някакво напрежение. Нещо ги смущаваше. Какъв ли беше езикът, на който говореха? Румънски? Чешки? Нямах представа за какво става дума, но Виктор-Чери говореше с хладен и гневен тон, докато старият сивокос невротик започваше да се вълнува все повече и повече — гневеше ли се? не: беше по-скоро развълнуван, раздразнен, дори сякаш се опитваше да убеди в нещо събеседника си, а през цялото това време индонезиецът, обезпокоително неподвижен като анаконда, не откъсваше поглед от нас. Стоях на около десет фута от него и — въпреки че Гюри, у когото беше чантата с парите, стоеше прекалено близо до мен — съзнавайки, че ме наблюдават, с изкуствено-безразлично изражение се преструвах, че чета надписите по стената: „Грийнпийс“, „Зона, свободна от животински кожи“, „Приятели на веганите, закриляни от ангелите!“ Тъй като бях купувал достатъчно често дрога при достатъчно съмнителни обстоятелства (гъмжащи от хлебарки апартаменти в испанската част на Харлем, вмирисани на урина стълбища в блоковете на комплекса „Сейнт Николас“), знаех достатъчно, за да не проявявам интерес, тъй като — поне доколкото се простираше моят опит — трансакциите в такива случаи биваха едни и същи. Държиш се спокойно и безразлично, не говориш, ако не се налага, а ако заговориш, го правиш с равен тон, и — веднага щом получиш онова, за което си дошъл — си тръгваш.

— Закриляни от ангелите, как пък не — прошепна ми Борис, който се беше промъкнал незабелязано в закусвалнята, заставайки от другата ми страна.