Читать «Щиглецът» онлайн - страница 491

— И? — казах, отново обръщайки се с гръб, налагайки с телепатия волята си на Плат да се разкара заедно с директора на издателството, когото той водеше триумфално насам, за да се запознае с мен.

— И — Хоуби въздъхна, — накратко казано, нещата стигнаха до съд, и ние с Уелти дадохме показания. Слоун — Уелти го наричаше „опустошителя“ — междувременно се беше изпарил — магазинчето бе опразнено светкавично, под предлог, че „предстои ремонт“, и, разбира се, така и не отвори отново врати. Но Рейс, струва ми се, отиде в затвора.

— Кога се случи това?

Хоуби захапа показалеца си отстрани и се замисли.

— О, Божичко, трябва да има колко… трийсет години оттогава. Може би дори трийсет и пет.

— Ами Рейс?

Хоуби се смръщи.

— И той ли е тук? — и започна да оглежда тълпата.

— Не съм го забелязал.

— С коса дотук — Хоуби показа с пръст до основата на врата си. — Малко над яката. Както я носят англичаните. Англичаните на определена възраст.

— Бяла коса?

— Тогава — не. Но сега може и да е побелял. Малка, антипатична уста, свита така — той сбръчка устни.