Читать «Щиглецът» онлайн - страница 328

— Така ши иначе — той се овладя и промени тона, — когато нещата с татко действително се спекоха и той беше изпратен на лечение, те вече ме бяха измъкнали от това място и ме бяха изпратили в Гротън. Доколкото знам, е имало някакъв инцидент в метрото — разказите си противоречат, татко разказваше едно, полицаите — друго, но — той повдигна вежди, в някакъв маниерен пристъп на черен хумор — татко така или иначе отпраши към кукувичарника. Без колан, връзки за обувки и остри предмети по себе си. Но на това място го подложили на шокова терапия, и тя май наистина е подействала, защото той излезе оттам като нов човек. Е… ти си спомняш. Направо „Баща на годината“.

— И после… — спомних си ужасната среща с господин Барбър на улицата, но реших да не я споменавам, — какво се случи?

— Е, кой знае. Преди няколко години отново започнаха проблемите и се наложи пак да постъпи в болница.

— Какви проблеми?

— О… — Плат въздъхна шумно — кажи-речи същото, пак злепоставящи го телефонни обаждания, избухвания на публични места и така нататък. Разбира се, с него всичко беше наред, чувстваше се прекрасно, до момента, когато започнаха някакви обновявания на сградата, а той беше против това постоянно чукане и стъргане, и против корпорациите, унищожаващи града ни — всъщност все неща, които са основателни, и после всичко се разви лавинообразно, докато се стигна дотам, че той започна да вярва, че го преследват, че го снимат тайно и че постоянно го шпионират. Написа доста смахнати писма на разни хора, включително и на някои клиенти на фирмата… в яхт-клуба се държеше като непоносим досадник… немалко от членовете се оплакаха, дори някои негови стари приятели, и кой би могъл да ги обвинява?

Така или иначе, когато татко се върна за втори път от болницата… така и не заприлича докрай на човека, какъвто беше преди. Промените в настроението му не бяха толкова крайни, но не можеше да се концентрира и беше постоянно раздразнителен. Преди шест месеца смени лекуващия си лекар, взе си отпуск и замина за Мейн — там чичо ни Хари има къща на един малък остров, с него там живееше само пазачът и татко твърдеше, че морският въздух му се отразява добре. Всички се изреждахме да прекарваме известно време с него… по онова време Анди беше в Бостън и последното, което му трябваше, беше да му натресат грижите за татко, но тъй като беше по-близо до Мейн от нас, общо взето, той се накисна най-много.