Читать «Щиглецът» онлайн - страница 322

Но всичко това беше прекалено сложно. Последното, което ми трябваше, бе да привлека внимание към факта, че предавам на съхранение произведение на изкуството. Трябваше ми нещо сигурно, но не набиващо се на очи. Една от най-големите и популярни вериги имаше складове на двайсет места в Манхатън — включително и един край реката, на шейсет и някоя улица — изток, в стария ми квартал, само на няколко преки от апартамента, в който живеехме с майка ми. „Нашите помещения се контролират от команден център, в който персоналът дежури денонощно, и са оборудвани с най-съвременни устройства за предотвратяване на пожари и регистриране на дим и огън.“

Хоуби ме питаше за нещо, застанал в коридора.

— Какво има? — казах пресипнало, с неестествено висок глас, и затворих книгата, запазвайки страницата с пръст.

— Мойра е тук. Искаш ли да излезем и да хапнем хамбургери в местната кръчма?

„Местната кръчма“ беше неговото определение за „Белия кон“.

— Звучи добре, идвам след минута.

Започнах отново да преглеждам обявата в „Жълти страници“. „Отворете ново пространство за летните си забавления! Лесни решения за складиране на Вашата спортна екипировка и на всичко необходимо за Вашето хоби!“ Всичко изглеждаше толкова просто: не беше необходима кредитна карта, депозит в брой и готово.

На следващия ден, вместо да отида на училище, измъкнах калъфката от възглавница изпод леглото си, залепих я здраво с изолирбанд и я пъхнах в кафява хартиена торба от „Блумингдейлс“, после взех такси до магазина за спортни стоки на Юниън Скуеър, където след кратко колебание купих една евтина едноместна палатка, после отново взех такси, обратно до Шейсета улица.

В остъкления, обзаведен в духа на космическата епоха офис към хранилищата аз бях единственият клиент; и макар че си бях приготвил легенда (страстен привърженик на лагеруването на открито, майка, вманиачена на тема чистота), мъжете на гишето не проявиха никакъв интерес към голямата торба с лого на магазин за спортни стоки и етикета на палатката, провиснал умишлено навън. Нито пък някой намери нещо забележително или необичайно в това, че пожелах да предплатя за сейфа за цяла година, в брой — или дори за две години — ако беше възможно?

— Банкоматът е там — каза пуерториканецът на касата, посочвайки, без да откъсне поглед от сандвича с бекон и яйце, който ядеше.