Читать «Щиглецът» онлайн - страница 320

— На семейство Фоугъл. Отвори магазина заради тях — те купиха един шкаф за книги, шахматна масичка…

Гриша се намръщи.

— Тези хора. Така наречените му приятели. Знаеш ли защо купуват от него? Защото знаят, че той няма да им поиска висока цена — „отваря по предварителна уговорка“, ха! За него щеше да е по-добре, ако държеше магазина затворен пред тези лешояди. Искам да кажа — той се блъсна с юмрук по гърдите — ти ме познаваш. Хоуби ми е като роднина. Но — той потри три пръста в стария, познат ми от Борис жест, „пари, пари!“ — нищо не разбира от бизнес. Готов е да даде последния си парцал, последния си залък на всеки лъжец и мошеник. Ще видиш сам — скоро, след четири-пет години, ще фалира и ще остане на улицата, ако не си намери кой да му върти магазина.

— И кой например би могъл да върши това?

— Ами… — той сви рамене — например някой като братовчедка ми Лидия. Тази жена е в състояние да продаде вода на давещ се.

— Трябва да му кажеш. Знам, че той иска да намери някого.

Гриша се разсмя цинично.

— Лидия? Да работи на това бунище? Слушай — Лидия продава злато, часовници „Ролекс“, диаманти от Сиера Леоне. Вземат я от дома й с „Линкълн Таун кар“. Бели кожени панталони… палто от визон, дълго до земята… ноктите й ей толкова дълги. Няма начин жена като нея да седи по цял ден в някакъв магазин за стари вещи сред прах и боклуци.

Той спря камиона и изключи двигателя. Намирахме се пред масивна сива сграда в пустеещ район край брега на реката, пусти парцели и авторемонтни работилници — гангстерите във филмите винаги закарват на такива места човека, когото искат да убият.

— Лидия… Лидия е секси — каза замислено Гриша. — Дълги крака… цици… и на лице я бива. Има голям хъс за живот. Но за този бизнес не е необходима някаква лъскава личност като нея.

— А каква?

— Човек като Уелти. У него имаше някаква невинност, знаеш ли? Приличаше на учен. Или на свещеник. Всеки го приемаше като собствения си дядо. Но заедно с това беше и много опитен търговец. Хубаво е да бъдеш любезен, учтив, да се държиш приятелски с всички, но видиш ли, че клиентът ти се доверява и е убеден, че ти даваш най-ниската цена, трябва да се възползваш и да прибереш печалбата си, ха! Това е търговията, майор. Така върви шибаният свят.

Вътре, след като позвънихме, за да ни отворят, на едно бюро стоеше самотно някакъв италианец и четеше вестник. Докато Гриша се регистрираше, аз разглеждах брошура, взета от една етажерка, до която имаше образци на опаковъчни материали.

АРИСТОН — СКЛАДОВИ БАЗИ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО

ОСИГУРЯВАМЕ ПОМЕЩЕНИЯ,

ОБОРУДВАНИ ПО ВСИЧКИ ИЗИСКВАНИЯ

ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ, КЛИМАТИЗАЦИЯ, 24-ЧАСОВА ОХРАНА

ПОЧТЕНОСТ — КАЧЕСТВО — БЕЗОПАСНОСТ

ЗА НУЖДИТЕ НА ВАШИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО

СЪХРАНЯВАМЕ ЦЕННИТЕ ВИ ВЕЩИ ОТ 1968 ГОДИНА НАСАМ

Наоколо нямаше никого освен служителя на бюрото в приемната. Натоварихме вещите в служебния асансьор и — с помощта на ключ-карта, след като набрахме съответния код — се качихме на шестия етаж. Вървяхме по безкрайни, безлични коридори, с камери, монтирани по таваните и анонимни, обозначени с номера, врати, коридор D, коридор Е, стени без прозорци, все едно че бяхме на Звездата на смъртта от „Междузвездни войни“, атмосфера на подземни военни архиви, или може би сред стените на някакво футуристично гробище, зад които се криеха урни.