Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 173

— Добре — продължи Куки, — влюбена съм.

Куентин ме потупа по ръката.

— Имам име с жестове за теб.

Изпънах се изненадано.

— Наистина ли? Уау.

Той взе дясната си ръка, сви пръсти и образува своеобразна осмица, в която средният му пръст бе извит малко по-напред от останалите. После докосна върха му до дясното си рамо и го извъртя нагоре и встрани от себе си, разклащайки го леко.

Сложих ръце над сърцето си. Това беше знакът за „блестя“, само че от рамото. Казваше ми, че блестя. Усетих боцкане в очите, а той сведе глава смутено. Не можех да се спра. Метнах ръце около врата му. Той ме остави да го прегръщам цяла минута, преди да попита:

— Може ли да оставам при теб понякога?

— Ще се радвам да оставаш с мен понякога.

Приведох се и го целунах по бузата през грубия звук от игуменката, която отново си прочистваше гърлото.

* * *

— Е, това момче е жива кукличка — каза Куки, докато вървяхме към третия етаж на жилищната ни сграда.

— Нали?

Все още имаше полицаи отвън, все още следователи претърсваха района в и извън жълтата предпазна лента. Бяха взели дрехите ми като доказателство, но единствената кръв по тях, освен моята, бе тази на Рейес. Щяха ли да разберат? Имаше ли го някъде в ДНК базата данни?

— Как ти е главата? — попита тя. — Добре ли си? — Беше такава добра приятелка. Примиряваше се с толкова много неща заради мен. И предвид всичко случващо се, беше чудо, че все още бе жива.

— Да, добре съм.

— Добре. — Когато се обърнах да си отключа вратата, тя ме перна зад врата. Фред хвръкна напред и се удари в рамката на вратата.

Обърнах се отново към нея, втрещена.

— Тая глава има сътресение, да знаеш.

— Знам. И се радвам, за твое сведение.

— Това не е много комшийско поведение.

— Едва не умря пред жилищната сграда и въобще не си помисли, примерно, да ми извикаш? Да викаш за помощ?

— И какво щеше да направиш, Кук, освен да те атакуват, докато идваш да ме спасяваш?

— Да знаеш, че това извинение скоро ще се изтърка. — Очите й се напълниха със сълзи и тя сведе поглед. — Знаеш ли как се почувствах, когато разбрах, че Ърл Уолкър те е изтезавал на не повече от петнадесет метра от мен?

Камерите в сърцето ми се свиха.

Въпреки добрата ми преценка, Куки трябваше да знае истината за това какво всъщност означава да бъде част от живота ми.

Облегнах се на вратата и скръстих ръце.

— Амбър беше там — казах, гласът ми бе едва доловим шепот.

Тревога премина през нея.

— Какво? Амбър е била там снощи?

— Не. Онази нощ. Когато Ърл дойде.

Тревогата й намаля и тя направи крачка назад.

— Не разбирам.

— Когато влязох в апартамента — казах, неспособна да спра пороя от сълзи, които си проправяха път през клепачите ми, — Ърл беше там. Както и Амбър.

Ръката на Куки полетя към устата й. Нямаше представа, а аз бях прекалено голяма страхливка, за да й кажа.

Избърсах бузите си, ядосана от това, че единственото, което правех напоследък, бе да плача. Защото плачът помагаше толкова много.

— Беше заспала на дивана ми. — Виждах картината в ума си толкова ясно, а стомахът ми се преобърна само при мисълта, както и през онази вечер. — Беше насочил пистолет към главата й.