Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 174

Тя закри цялото си лице и потрепери, когато един хлип разкъса гърдите й. Затегнах ръцете си и се свих. Бях на път да изгубя едно от най-добрите неща, които някога ми се бяха случвали, но тя трябваше да знае истината.

— Той каза, че стига да мълча и да му съдействам, тя ще живее. И двете ще живеете. Остави ме да я доведа до апартамента ви. Тя беше толкова сънена, че изобщо не го видя. Но той беше там заради мен, Куки. Амбър едва не умря заради мен.

След дълъг момент на размисъл, тя си пое дълбоко въздух и вдигна лице към небесата.

— Не — каза тя, стягайки се. — Не. Ърл Уолкър е използвал Амбър, за да те накара да правиш каквото поиска. И свърши работа, Чарли. Знаел е, че ще стане така. Вината не е твоя.

Зяпнах насреща й.

— Вината е изцяло моя. Всичката.

— Чарли — каза тя, слагайки ръка на рамото ми, — казвала съм ти го и преди. Ти вършиш невероятни неща и аз съм част от тях. Този инцидент беше един на милион. И мина. Трябва да го преодолеем. Шансовете нещо такова да се случи отново са астрономически.

— Внимаваш ли изобщо?

— Онзи капитан сам го каза. Ти разреши четири случая за един ден. Четири, Чарли. Това е… това е нечувано. И залови избягал сериен убиец. Спаси кой знае колко животи. А аз помогнах. Ще трябва просто да внимаваме повече в бъдеще. Трябват ни по-добри ключалки, нали? Вече говорихме за това. И охранителна система.

После щеше да го усети. Гняв. Съжаление. Отчаяние. И може и да ме намрази малко. По-добре да ме мрази задето едва не убиха дъщеря й, вместо задето са успели да го направят.

Междувременно бях превърнала Куки в малко по-възрастна моя версия. Вероятно щеше да будува по цели нощи, да проверява и препроверява вратите и прозорците, да чува и в най-малките звуци в нападение. Можех да видя защо иска да ми бъде приятелка. Да работи за мен.

— Всичко наред ли е, тиквичке?

Обърнах се към леля Лилиан, когато мина през вратата. Тъкмо щях да й отговоря, когато хазяинът мина.

— Дами — каза той с развратна усмивка на лицето.

— Предател.

Той се изкиска и почука на вратата на апартамента в дъното.

Двете с Куки наострихме уши, интересът ни се събуди. Избърсах бузи и двете се провесихме, надявайки се да зърнем новите наематели.

— Нося ви другия ключ — каза той. После ни изгледа многозначително през рамо, мърдайки вежди.

Завъртях очи, докато не се оказаха взрени в Барбара.

Вратата се отвори, отначало бавно, а аз се заборих със странно чувство на вълнение. Беше като да отвориш подарък, опитваш се да разпознаеш съдържанието вътре, внимаваш в изражението ти да не проличи разочарование, ако се стигне дотам. И вероятно се дължеше на сътресението на Фред и Барбара или на деликатното състояние на Бети Уайт, крехките й камери туптяха между спазми на болка и отчаяние, но когато видях Рейес Фароу да отваря онази врата, почти сигурна съм, че останах поразена.

Куки вдиша толкова рязко, че Рейес погледна покрай хазяина и право към нас. Очите му проблеснаха в мъждивата светлина, докато ме оглеждаше. Аз правех същото с него. В гърдите си имаше рана от куршум петдесети калибър, който би разкъсал друг човек, а въпреки това не усещах доказателство за страдание или следи от физическа болка от кръвозагубата. Без съмнение бе покрит с тиксо под тъмночервената си тениска. Онази, чиито ръкави не бяха достатъчно широки, за да падат свободно по ръцете му, а вместо това описваха бицепсите му, галейки ги, обгръщайки ги.