Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 160

Той бе покрил очите си с другата си ръка, криейки болката си. Тя забърза напред, и преди да разбере какво се случва, той обви ръка през главата й и я дръпна надолу, докато устните й се не озоваха върху неговите.

И тогава вече беше от другата страна.

Винаги романтиката, загубата на любим човек, бе била моята гибел. Оставих поредица хлипове да ме разтърси и когато усетих, че мога да се изправя пред света въпреки очевидно подпухналите ми очи, които подхождаха на подутата ми челюст, излязох от банята и помолих един полицай да ме откара у дома. Семейство Лоуел щяха да имат доста неща, с които да се справят през следващите седмици и можех единствено да се надявам, че Арт ще бъде добре. Според спомените на Харпър, той мразеше шоколад, но реших да не го използвам срещу него. Никой не бе перфектен.

Но сериозно? Шоколад?

Докато влизах в колата на полицая, чух познат женски глас.

— Чарли Дейвидсън.

Изпънах се и се обърнах към агент Карсън, докато вървеше към мен през алеята за коли. Очаквах ФБР да са тук. Все пак беше случай с изчезнал човек.

— Здрасти, агент Карсън.

Преди да успее да отговори, чичо Боб дойде при нас.

— Тръгваш ли си?

— Да, чичо Боб, помниш специален агент Карсън.

Тя пое ръката му.

— Детектив. Племенницата ви има навика да разрешава стари случаи.

Той се усмихна гордо.

— Да, така е.

— Впечатлена съм, както винаги. Някой ден ще трябва да споделиш тайните си — каза ми тя.

— Ще ви кажа, но после ще трябва да ви убия.

— Справедливо. Чудех се дали ще прегледаш няколко случая заради мен. Единият е много стар и все още не е разрешен, а другият е един, който винаги ми се изплъзва.

Свих рамене.

— Разбира се, стига да не възлагате големи надежди.

— Надеждите ми никога не излизат от контрол, ако това имаш предвид.

— Тогава ги донесете в… — щях да кажа „офиса ми“, но осъзнах, че вече нямам такъв. — Може да ги донесете в апартамента ми.

— Или в офиса й.

Обърнах се и видях татко да върви към нас. Той спря до чичо Боб, изражението му беше стеснително, но обнадеждено. Чибо трябва да му се бе обадил, когато осъзна, че бях ранена, но не бях сигурна, че мога да понеса присъствието на татко точно в този момент. Сърцето ме болеше достатъчно силно. И главата ме болеше. И очите ме дразнеха и бяха подути.

Той сложи ръце в джобовете.

— Добре ли си? — попита той, а аз се зачудих какво ли му беше казал Чибо.

— Направо супер.

— Радвам се. И ще те върна обратно в офисите ти. Да се преструвам, че мога да те държа под око, без значение колко е абсурдно това твърдение, ще ми даде спокойствие. А ти може да ме гледаш лошо и да правиш физиономии зад гърба ми, и да ме мразиш вечно, но когато си готова да поговорим, ще бъда на разположение. Без да те съдя и без скрити подбуди.

Погледнах към огромното имение на семейство Лоуел.

— Ако ти правя физиономии, татко, няма да е зад гърба ти.