Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 270

Лейнтал Ей не тормозеше пленниците — те работеха достатъчно добре, като се имаха предвид мизериите условия на живот. Охраната стоеше на разстояние. Лекият дъжд ги бе накарал да наведат глави. Единствен Лейнтал Ей забеляза животните, когато се подредиха наоколо, мушнаха влажни муцуни и се задъхаха в очакване на гощавката. Бе настъпило времето да си избере кон и да избяга. След ден-два охраната щеше да бъде достатъчно дезорганизирана, за да може да го направи, ако се съдеше по начина, по който се развиваха събитията.

Той хвърли поглед на една кобила-хоксни. Приближи се до нея с парче питка в ръка. От главата до копитата хокснито бе нашарено в оранжево-жълто с бледосини ивици.

— Вярност!

Кобилата дойде при него, пое храната и мушна муцуната си под мишницата му. Той я хвана за ушите и я помилва.

— Къде е Шей Тал? — попита той.

Ала отговорът бе очевиден. Сиборналците я бяха пленили и я бяха дарили на фагорите. Никога нямаше да стигне до Сиборнал. Шей Тал се бе превърнала в дух. Тя и малката група, потеглили с нея, се бяха слели с времето.

Името на капитана на охраната беше Скитошерил. Между Лейнтал Ей и него се установи нещо като дебнещо приятелство. Лейнтал Ей виждаше, че Скитошерил се страхува — не докосваше никого, а на ревера си носеше китка скантиом и стрък глогинков храст и много често мушваше дългия си нос там с надеждата да запази останалата част от тялото си от вилнеещата зараза.

— Вие, олдорандците, кланяте ли се на някакъв бог?

— Не. Сами можем да се грижим за себе си. Имаме добро мнение за Утра, това е истина, но още преди няколко поколения изритахме всички свещеници от Ембрудок. Трябва и вие да направите същото в Нов Ашкитош — животът ви ще се улесни.

— Варварско поведение! Затова хванахте чумата, защото дразните Бога.

— Вчера умряха девет затворници и шестима от вашите хора. Много се молите, а полза никаква.

Скитошерил очевидно се ядоса. Стояха на открито и вятърът бърчеше наметалата им. От храма се носеше музиката на молитвата.

— Не харесваш ли нашата църква? Ние сме проста селска общност, а виж каква хубава църква имаме. Обзалагам се, че в Олдорандо няма такова нещо.

— Но тук живеете като в затвор!

Прозвуча тържествената мелодия от храма, която му подейства по тайнствен начин. Към музикалните инструменти се присъединиха човешките гласове в по-висока тоналност.

— Не говори така, иначе ще накарам да те набият. Животът е в църквата. Великото кръгло колело на Карнабхар, свещеният център на нашата вяра. Ако не беше Великото колело, още щяхме да бъдем в прегръдките на снега и леда.

Говорейки, той изписа окръжност с показалец върху челото си.