Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 269

Оставаше обаче вътрешният враг. Двама протогностици известни като Каткаарнит-той и Каткаарнит-тя, още с пристигането си се разболяха и скоро умряха. Началникът на участъка повика свещеника-лекар и той установи костна треска. Тя се разпространяваше с всяка изминала седмица. Сутринта в спалното помещение бе открит един от съгледвачите с преплетени и схванати крайници, подскачащи очни ябълки и потънало в пот тяло.

Болестта нахлу в съвсем неудобно време, когато колонистите се опитваха да сформират пратките пленници, за да ги дарят на приближаващата се армия фагори. Вече се бяха информирали за името на ансипиталния свещеник-воин, който бе именно кзан Хр-Брал Ипрт. Огромният брой смъртни случаи щеше да развали плановете им. По заповед на високопоставения Фестибариятид при всяка отправена молба се пееха допълнителни молитви.

Когато Лейнтал Ей влезе в селището, той чу молитвите и му стана приятно от звуците. С интерес разглеждаше всичко около себе си, без да обръща внимание на двамата въоръжени часовои, придружили го до централната охрана, пред която пленниците риеха тор и го подреждаха на купчини.

Капитанът от охраната се обърка, като видя човек, който не е от Сиборнал, да влиза в лагера по собствено желание. След като поговори с Лейнтал Ей известно време и се опита да го изтормози, той изпрати свой подчинен да доведе свещеник-воин.

През това време Лейнтал Ей трябваше да свикне с факта, че всеки, който не бе преболедувал костна треска, му изглеждаше неестествено дебел. Свещеникът-воин изглеждаше изключително тлъст. Той предизвикателно се обърна към Лейнтал Ей и му зададе няколко остри въпроса.

— Имах известни затруднения — отвърна Лейнтал Ей. — Дойдох тук с надеждата да намеря убежище. Имам нужда от дрехи. Горите са твърде оживени за моя вкус. Искам да ми дадете кон, за предпочитане хоксни, готов съм да си го изработя. После ще си тръгна.

— Какъв човек си ти? От Хеспагорат ли си? Защо си толкова слаб?

— Прекарах костна треска.

Свещеникът-воин докосна с пръст устата си.

— Боец ли си?

— Наскоро изтребих цяло племе от другите, Нондадите…

— Значи не се боиш от протогностиците?

— Никак.

Получи задача да охранява участъците и да храни нещастните пленници. В замяна получи сиви вълнени дрехи. Логиката на свещеника-воин бе проста. Човек, преболедувал костна треска, би могъл да се грижи за пленниците, без опасност да умре или да разпространи пандемията.

Ала все повече колонисти и пленници падаха, покосени от нейния бич. Лейнтал Ей забеляза, че молитвите в Храма на недостъпния мир стават все по-пламенни. В същото време хората се държаха по-близо един до друг. Ходеше където си искаше, и никой не го спираше. Почувства, че всъщност води прекрасен живот. Всеки ден бе подарък за него.

Съгледвачите отглеждаха конете си в съответната част. Той бе отговорен за групата пленници, чието задължение бе да носят сено и фураж на животните. Ето в какво се състоеше огромният фуражен проблем за селището. Един ар зелена трева бе нужен на ден за изхранването на десет животни. Селището разполагаше с петдесет животни, които обхождаха огромен район; те консумираха трева от 24 000 акра годишно или малко по-малко, тъй като известна част от храненето се извършваше извън периметъра на селището. Този сериозен проблем означаваше, че Храмът на недостъпния мир бе обикновено пълен с полугладни фермери — рядко явление дори на Хеликония.