Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 271

— Как така?

— Именно колелото ни приближава през всичкото време към Фрейър. Не го ли знаеш? Като дете ме заведоха на поклонение да го видя. В планината Шивенинк. Ако не си ходил на поклонение, не можеш да станеш истински сиборналец.

Следващият ден донесе още седем смъртни случая. Скитошерил отговаряше за организиране на погребението, а пленниците мадиси едва можеха да изкопаят гробовете.

— Имам скъпа приятелка, пленена от вашите хора — каза Лейнтал Ей. — Тя искаше да направи поклонение в Сиборнал, да се посъветва със свещениците на вашето Велико колело. Мислеше, че са извор на всичката мъдрост. Ала вместо това хората ви са я пленили и са я продали на някой миризлив фагор. Така ли се отнасяте с хората?

Скитошерил сви рамене:

— Не укорявай мен. Вероятно са я взели за шпионка от Пановал.

— Как биха могли да я объркат? Яздила е хоксни, както и придружаващите я. Хората от Пановал имат ли хоксни? Не съм чувал такова нещо. Тя бе прелестна жена, и вие, разбойници такива, сте я предали на косматковците!

— Не сме разбойници. Просто искаме да живеем в мир и да се придвижим по-нататък, когато изтощим почвата тук.

— Искаш да кажеш, когато изтощите местното население. Как си представяш да заменяте жени срещу собствената си безопасност?

Сиборналецът отвърна с неловка усмивка:

— Вие, варварите от Кампанлат, вие не цените жените.

— Ценим ги високо.

— Вземат ли участие в управлението?

— Не, жените не управляват.

— А на някои места в Сиборнал жените управляват. Погледай как се грижим за тях в нашето селище. Имаме жени-свещеници.

— Не съм видял нито една.

— Защото се грижим за тях.

Той се наклони към Лейнтал Ей:

— Слушай, Лейнтал Ей, като си помисля, виждам, че не си лош човек. Ще ти се доверя. Знам как стоят нещата тук. Знам колко съгледвачи тръгват и колко се връщат. Умрели са от чумата в някой мизерен гъсталак, не са погребани и вероятно са разкъсани от птиците или от Другите. Ще стане още по-лошо, щом седим на едно място. Аз съм религиозен човек и вярвам в молитвите. Ала костната треска е толкова силна, че дори молитвите не могат да я надвият. Имам жена, която много обичам. Искам да сключа сделка с теб.

Докато Скитошерил говореше, Лейнтал Ей стоеше на малкото възвишение и гледаше надолу към неплодородната земя, която се спускаше към реката; по бреговете й растяха ниски бодливи дървета. Сред камъните, покриващи склона, пленниците копаеха, седем трупа — сиборналци, обвити в чаршафи — лежаха под открито небе и чакаха да бъдат погребани. Помисли си: „Разбирам защо това тлъсто кюфте иска да избяга, но какъв ми е той? Не е повече от онова, което Шей Тал, Еймин Лим и останалите са представлявали за него.“

— Каква сделка?

— Четири добре охранени йелки. Аз, жена ми, слугинята й и ти. Ще тръгнем заедно. Няма да имаме пречки при преминаването на постовете. Ще се върнем заедно с теб в Олдорандо. Ти знаеш пътя, аз ще те защитавам и ще се погрижа да получиш добър кон. В противен случай никога няма да ти разрешат да излезеш оттук — ще бъдеш твърде ценен за нас, особено когато нещата се влошат. Съгласен ли си?