Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 268

И така, стъпвайки леко, той пристигна при укреплението пред сиборналското селище, известно под името Нов Ашкитош.

Нов Ашкитош бе в състояние на непрекъснато вълнение. Колонистите го обичаха такъв.

Селището заемаше обширна площ. Бе построено в кръг, доколкото позволяваше теренът. По периметъра бяха колибите и оградите с наблюдателници между тях, с обработваема земя във вътрешната част, пресечена от пътеки, разположени радиално от центъра навън като спици на колело. В средата се намираха сгради и складове, както и участъците, в които държаха пленниците. Всичките бяха подредени около геометричния център на селището, представляващ кръгла църква — Храм на недостъпния мир.

Мъже и жени делово сновяха напред-назад. Разтакаването не бе разрешено. Съществуваха врагове — Сиборнал винаги е имал врагове — и външни, и вътрешни.

Външен враг бе всичко онова, което не принадлежеше на Сиборнал. Не че сиборналците бяха враждебни хора, но религията им повеляваше да бъдат предпазливи. Особено трябваше да се пазят от всичко, идващо от Пановал също и от фагорския народ.

Отвън селището охраняваха съгледвачи, яздещи йелки. Всеки час те носеха информация за движението на разпокъсани части фагори към селището, следвани от истинска армия ансипитали откъм планините.

Новините предизвикваха контролирана тревога. Всички бяха нащрек. Нямаше паника. Макар сиборналските колонисти да се отнасяха враждебно към двурогите нашественици и да получаваха същото и от тях, двете страни бяха установили необикновен съюз помежду си, който свеждаше конфликтите до минимум. За разлика от населението на Ембрудок, никой сиборналец никога не се биеше с фагор по свое собствено желание.

Нещо повече, те търгуваха помежду си. Колонистите осъзнаваха собственото си уязвимо положение, осъзнаваха, че не е възможно да отстъпят към Сиборнал — нямаше да бъдат приети, ако изобщо се завърнат, тъй като бяха войнолюбиви еретици. Те търгуваха с живот — с живота на хора и получовеци.

Колонистите съществуваха на ръба на глада дори при добри времена. Колонията бе населена с вегетарианци, всеки мъж бе способен градинар. Културите им даваха добра реколта. Ала по-голямата част от нея се използваше за фураж на ездитния добитък. Трябваше да изхранват огромен брой йелки, хоксни и кайдо (последните им бяха дар от фагорите), за да може общността да оцелее.

Защото съгледвачите непрекъснато патрулираха по съседните територии, информираха селището за всичко, което ставаше навсякъде, и пленяваха всичко, що срещнеха по пътя си. Участъците бяха препълнени със случайно преминаващи наоколо същества.

Предаваха пленниците на фагорите като израз на почит. В замяна те оставяха колонистите на мира. Защо не? Свещеникът-воин Фестибариятид лукаво бе разположил селището върху фалшива октава, фагорите нямаха причина да нахлуят в него.