Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 300

— Това е фагорски рог. Той има два остри върха и следователно не може да бъде сбъркан с нищо друго. Формата му напълно съответства на раната в гърдите на принцесата. Бедното дете!

— Ние няма да се опитваме да представим този рог като оръжие на престъплението. Оръжието, с което е извършено убийството, не е намерено. Това е просто един подобен рог, неотдавна изтръгнат от главата на фагор. Искам също така да напомня на съда, който ще прецени дали този факт има някакво отношение към делото, че обвиняемият държеше като свой домашен любимец един фагор. Той богохулствено го беше нарекъл на името на един от големите воини-светци на нашия народ — Юли. Тук не е нужно да изясняваме дали това оскърбление се дължи на зла умисъл или на невежество.

— Сайрен Стунд, твоето вероломство ще ти се върне тъпкано! — извика Джандол-Анганол и беше награден с енергичен удар.

Кинжалът от фагорски рог тръгна от ръка на ръка. Сгърчената фигура на Кимон Еурас се изправи достатъчно, за да чуят всички въпроса:

— Може ли обвинението да посочи някакви други улики срещу обвиняемия?

— Видяхте какво представлява оръжието, с което е извършено престъплението — произнесе с гробовния си глас Криспан Морну. — Сега ще ви покажем лицето, което го е използвало, за да убие принцеса Симода Тал.

В залата беше внесен съпротивляващ се младеж. На главата му беше метнато покривало и Джандол-Анганол веднага си помисли за пленника, когото видя да измъкват през онази нощ от фургона.

Човекът беше завлечен насила пред съда. По заповед на съдията смъкнаха покривалото от главата му.

Пред погледите на множеството се появи младеж с коса като разрошена грива, пурпурночервено лице и дрипава риза. След един-два силни удара младежът започна да хленчи, вместо да се съпротивлява, и тогава го познаха. Пред съда стоеше Робайдей-Анганол.

— Роба! — изкрещя кралят и беше сръган в бъбреците, което го накара да се превие от болка.

Той се отпусна на пейката, съкрушен от гледката — Роба, собственият му син, който така се боеше от пленничеството, сега беше пленник!

— Този младеж беше задържан от агентите на Негово величество в пристанището на Отасол в Борлиен — обяви Криспан Морну. — Никак не беше лесно да бъде проследен и хванат, тъй като се преструваше на мадис, приемайки навиците и облеклото им. Той обаче е човек. Името му е Робайдей-Анганол. Той е син на обвиняемия, широко известен със своята необщителност.

— Вие ли убихте покойната принцеса Симода Тал? — попита съдията с глас, който наподобяваше разкъсването на пергамент.

Робайдей избухна в ридания, сред които можеше да се чуе, че никого не е убивал, че никога досега не е бил в Олдорандо и че единственото му желание е да го оставят на мира да продължи жалкото си съществуване.

— Вашият баща ли ви подтикна да извършите това убийство? — запита Криспан Морну. Всяка негова дума звучеше като бърз удар с брадва.

— Аз мразя баща си! Боя се от него! Никога не бих изпълнил негова заповед!

— Тогава защо убихте принцеса Симода Тал?

— Не съм! Не съм я убил! Невинен съм, кълна ви се!