Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 329

Новият климат с по-високите си енергии не беше благоприятен за фагорите с бяла козина. Фрейър над главите им беше символ на всички злини, които ги сполетяваха. Те започнаха да дълбаят върху своите каменни колони символи, които да ти предпазват — две концентрични окръжности, свързани с лъчи, които наподобяваха спици на колела. За фагорите отначало това беше изображение на Т’Сен-Хър, която се отдалечава от Хърл-Ихор Ихар. По-късно символът започна да се възприема по-иначе — като картина на Фрейър, чиито лъчи опустошават Хърл-Ихор Ихар под него.

Докато племената, говорещи олонецки, от поколение на поколение се превръщаха в омразните синове на Фрейър, културата на фагорите бавно изчезваше. Те както и преди си оставаха здрави и силни, с високо вдигнати рогове, защото новият климат не беше изцяло на страната на Синовете.

Фрейър така и не си замина, но имаше дълги периоди, когато се отдалечаваше дотолкова, че паешките му пипала се загубваха сред блещукащия звезден прах. Тогава фагорската раса отново беше в състояние да наложи господството си над синовете на Фрейър. Когато настъпеше следващото Голямо застудяване, тя щеше напълно да унищожи своя отколешен враг.

Това време още не беше дошло. Но то наближаваше неумолимо.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4466

Издание:

Брайън Олдис. Хеликония. Лято

Английска, първо издание

Превод: Владимир Зарков, 1996 г.

Редактор: Весела Петрова

ИК „Лира Принт“, 1996 г.

Отпечатана в ДФ „Балкан прес“ — София

ISBN: 954-8610-04-3