Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 299

Брайън Олдис

Трите главни действащи лица в представлението бяха кралят, неговият мрачен съветник Криспан Морну и един съдия на име Кимон Еурас, който изпълняваше в Църквата длъжността управител на архивите.

Кимон Еурас беше толкова слаб, че се прегърбваше, сякаш само опъването на кожата му го задържаше прав. Беше плешив, по-точно на главата му нямаше видими следи от коса, а сивкавата кожа на лицето му с бледността си напомняше поверените му пергаменти. Когато се изкачи до мястото си, облечен в черни одежди, спускащи се до патравите му ходила, кръвожадният му паешки вид убеди присъстващите, че милосърдието едва ли ще бъде основната му цел в този процес.

Когато тези достолепни сановници заеха местата си, удари гонг и двама яки стражи довлякоха крал Джандол-Анганол в залата. Накараха го да застане по средата, така че всички да го виждат.

Границата между затворника и свободните хора е ясно изразена във всеки съд. Тук тя биеше на очи още повече. Краткото затворничество на краля беше достатъчно, за да му придаде занемарен вид. Туниката му беше мръсна. Той обаче стоеше с високо вдигната глава и пронизваше присъстващите с орловия си поглед. Повече наподобяваше хищна птица, която търси да открие слабост, отколкото човек, търсещ милост. Гордото спокойствие на движенията и чертите му си оставаше неотменна част от него.

Кимон Еурас подхвана със стържещ глас нескончаема реч. Древният прах на поверените му документи сякаш беше заседнал в гърлото му. Последните думи съдията произнесе, повишавайки максимално глас:

— … жестокото убийство на нашата обичана принцеса Симода Тал в същия този дворец с удар на фагорски рог. Крал Джандол-Анганол, вие сте обвинен като подбудител на това престъпление.

Джандол-Анганол издаде възглас на несъгласие. Един съдебен пристав веднага го удари по гърба и изрече:

— Затворникът няма право да говори. Още едно прекъсване на съдията и ще ви върнем обратно в килията.

За случая Криспан Морну беше успял да изнамери отнякъде костюм в още по-траурен черен цвят. Той се отразяваше върху брадичката и бузите му, тъмнееше в очите му, а когато заговореше — и в самото му гърло.

— Нашето намерение е да ви докажем, че вината на този борлиенски крал е неоспорима и че той е дошъл тук с единствената цел да унищожи принцеса Милуа Тал, като по този начин прекъсне родословната нишка на династията Стунд. Ще ви покажем копие на оръжието, с което е била жестоко убита принцеса Симода Тал. Ще ви покажем също и фактическия извършител на престъплението. Ще приведем необорими доказателства, че всички факти еднозначно сочат обвиняемия като инициатор на жестокия заговор. Донесете кинжала.

Един роб се втурна презглава с въпросното веществено доказателство в ръце, сякаш от скоростта му зависеше изходът на процеса.

Неспособен да остане повече настрана, Сайрен Стунд протегна ръка и грабна ножа още преди Криспан Морну да го е поел.