Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 302

— Кой ще повярва на такава безсмислица?

— Не е безсмислица и аз мога да го докажа — живо възрази Абати. — Див имаше един накит, часовник с три прозорчета, на които цифрите се движеха. Цифрите бяха като живи. Див го държеше в пояса си на кръста. — Тя отново посочи въпросното място върху собственото си тяло и отново съдиите колективно проточиха шии. — Същият този накит бе попаднал в ръцете на Кара-Бансити, а той го дал на Негово величество. Сигурно и сега е у него! — Младата жена с театрален жест посочи Джандол-Анганол.

Кралят беше видимо потресен и не промълви нито дума. Часовникът лежеше забравен в джоба на туниката му.

Сега той си спомни — уви, твърде късно! — как през цялото време се боеше от часовника като от някакво дяволско изобретение, произведение на чужд разум, на което не биваше да се доверява. Когато Билиш-Оупин, който твърдеше, че е дошъл от друг свят, му предложи часовника, Джандол-Анганол го хвърли в лицето му. По някакъв загадъчен начин предметът се върна при него чрез анатома. И въпреки намерението си да се отърве от тази вещ кралят така и не го направи.

Сега часовникът му изигра лоша шега.

Кралят не беше в състояние да каже нищо. Той виждаше, че е жертва на някаква зла магия, но не можеше да каже кога е започнало всичко. Цялата му преданост към Акханаба не успя да го предпази от злите сили.

— Така значи, Ваше величество, така, братко! — злорадо се обърна към него Сайрен Стунд. — Този накит с подвижните цифри у вас ли е?

Джандол-Анганол изрече със слаб глас:

— Имах намерение да го поднеса като сватбен подарък на принцеса Милуа Тал…

Залата забръмча като кошер. Хората наскачаха от местата си, длъжностните лица призоваваха към спокойствие, а Сайрен Стунд беше закрил лице с длани, за да скрие ликуването си.

Когато редът беше възстановен, Криспан Морну се обърна с нов въпрос към Абати:

— Сигурна ли си, че този младеж, Робайдей-Анганол, синът на краля, е убил твоя приятел Див? Виждала ли си го оттогава?

— Господине, той направо ме измъчи. Не искаше да си тръгне. Не знам какво щеше да стане с мен, ако вашите хора не го бяха арестували.

В залата за известно време се възцари тишина. Всички гадаеха какво ли би могло да се случи на такава привлекателна млада жена.

— Искам да ти задам един последен, доста личен въпрос — каза Криспан Морну, втренчил в Абати гробовния си поглед. — Ти явно произхождаш от простолюдието и въпреки това имаш доста високопоставени приятели. Слуховете поставят името ти редом с това на един сиборналски посланик. Какво ще кажеш по този въпрос?

— Позор! — чу се глас откъм пейките.

Но Абати отговори най-невъзмутимо:

— Аз наистина имам удоволствието да познавам един сиборналски господин. Сиборналците ми харесват заради добрите си обноски, господине.

— Благодарим ти, Абати, твоите показания са изключително ценни. — Усмивката на Криспан Морну притежаваше топлотата на кама. След като момичето излезе, той се обърна към съда:

— Моето мнение е, че по-нататъшни доказателства не са необходими. Тази невинна девойка ни каза всичко, което искахме да знаем. Лъжите на принца на Борлиен, напротив, го изобличават като убиец. Чухме как е извършил убийството в Отасол, по всяка вероятност по нареждане на баща си, само за да се сдобие с тази дрънкулка. Предпочитаното от него оръжие е фагорският рог — той вече е убил Симода Тал със същото оръжие. Неговият баща в това време се е запътил насам, за да злоупотреби с гостоприемството ни и да осъществи пъклените си планове спрямо единствената останала дъщеря на Негово величество. Ние тук разкрихме един подъл заговор, с каквито е изпълнена историята. Ето защо без колебание настоявам от името на двора и на целия наш народ и на двамата — бащата и сина — да бъде наложено смъртно наказание.