Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 298

Когато светлината започна да си пробива път през тясното прозорче, той се покачи върху каменното корито и пъхна пръста си в една дупка между камъните, пробита от някой негов предшественик. Крепейки се по този начин, успя да надникне през неостъкленото прозорче. Оттам полъхна свежа струя и погали бузата му.

Тъмницата беше разположена в предната част на палата, близо до ъгъла откъм катедралата, поне така прецени затворникът. Сега имаше възможност да хвърли един поглед към площад Лойлбрайден. Наблюдателницата му беше разположена твърде ниско, за да види нещо оттатък площада, ако не се смятат върховете на дърветата в парка.

Площадът беше пуст. Той си помисли, че ако почака достатъчно дълго, може би ще зърне Милуа Тал, стига тя също да не е пленница на баща си.

Прозорчето гледаше на запад. На миниатюрното късче небе, което можеше да зърне кралят, не се виждаше и следа от мъгла. Баталикс хвърляше по паважа дълги сенки. После те избледняха, а когато изгря Фрейър, се раздвоиха. По-късно облачната пелена отново се появи, сенките изчезнаха, а температурата започна да се покачва.

По някое време на площада дойдоха работници — носеха широки дъски и греди. Имаха покорния вид на всички, които си изкарват хляба като тях — бяха готови да си свършат работата, но не и да се съсипват от бързане. Не след дълго на площада се издигна ешафод.

Джандол-Анганол слезе, седна на пейката и стисна главата си с ръце.

Стражите дойдоха да го изведат. Той се бореше с тях, но напразно. Оковаха го във вериги и без да им мигне окото, го заблъскаха нагоре по каменната стълба.

Всичко се развиваше така, както би си пожелал Сайрен Стунд. Превратностите на съдбата, склонна понякога да преобръща всичко наопаки, сега му даваха възможност да възтържествува над човека, който съвсем неотдавна тържествуваше над самия него. Кралят подскачаше от радост, издаваше ликуващи викове и прегръщаше Баткаарнет-тя, като не забравяше да хвърля по някой и друг злорад поглед към унилата си дъщеря.

— Виждаш ли, дете, ти се метна на врата на един злодей, който ще бъде заклеймен пред всички като убиец! — Той се приближи към нея с кръвожадни искрици в погледа. — Само след един ден ще ти дадем трупа му — да го прегръщаш колкото си искаш. Да, само след двадесет и пет часа твоята непорочност ще бъде завинаги запазена от посегателствата на Джандол-Анганол.

— Защо не обесиш и мен, татко, и така да се избавиш от всичките си дъщери, които ти носят само грижи?

В двореца беше избрано специално помещение, което да послужи за съдебна зала. Църквата я освети като храм на правосъдието. Украсиха я с клонки от вероника, скантиом и планински чай — смяташе се, че всички тези треви имат свойството да разхлаждат. Предназначението им беше да намалят задухата и да разпространяват целебния си аромат в залата. Бяха се събрали множество дворцови и градски величия. В никакъв случай обаче не можеше да се твърди, че всички те са безусловно съгласни с владетеля си, каквото и да си мислеше той.